1 ( По слав. 145.) Алилуя! Хвали Господа, душо моя.

(145-1) Хвали, душа моя, Господа.

2 Щ е хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам.

(145-2) Буду восхвалять Господа, доколе жив; буду петь Богу моему, доколе есмь.

3 Н е уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ.

(145-3) Не надейтесь на князей, на сына человеческого, в котором нет спасения.

4 И злезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му.

(145-4) Выходит дух его, и он возвращается в землю свою: в тот день исчезают помышления его.

5 Б лажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог,

(145-5) Блажен, кому помощник Бог Иаковлев, у кого надежда на Господа Бога его,

6 К ойто направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях - Който пази вярност до века;

(145-6) сотворившего небо и землю, море и все, что в них, вечно хранящего верность,

7 К ойто извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

(145-7) творящего суд обиженным, дающего хлеб алчущим. Господь разрешает узников,

8 Г оспод отваря очите на слепите; Господ изправя прегърбените; Господ обича праведните,

(145-8) Господь отверзает очи слепым, Господь восставляет согбенных, Господь любит праведных.

9 Г оспод пази чужденците; поддържа сирачето и вдовицата; а пътя на нечестивите преобръща.

(145-9) Господь хранит пришельцев, поддерживает сироту и вдову, а путь нечестивых извращает.

10 Г оспод ще царува довека, твоят Бог, Сионе, от род в род. Алилуя!

(145-10) Господь будет царствовать во веки, Бог твой, Сион, в род и род. Аллилуия.