1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

Пройдя через Амфиполь и Аполлонию, они пришли в Фессалонику, где была Иудейская синагога.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

Павел, по своему обыкновению, вошел к ним и три субботы говорил с ними из Писаний,

3 к ато им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

открывая и доказывая им, что Христу надлежало пострадать и воскреснуть из мертвых и что Сей Христос есть Иисус, Которого я проповедую вам.

4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

И некоторые из них уверовали и присоединились к Павлу и Силе, как из Еллинов, чтущих, великое множество, так и из знатных женщин немало.

5 Н о юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

Но неуверовавшие Иудеи, возревновав и взяв с площади некоторых негодных людей, собрались толпою и возмущали город и, приступив к дому Иасона, домогались вывести их к народу.

6 Н о като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

Не найдя же их, повлекли Иасона и некоторых братьев к городским начальникам, крича, что эти всесветные возмутители пришли и сюда,

7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар - Исус.

а Иасон принял их, и все они поступают против повелений кесаря, почитая другого царем, Иисуса.

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

И встревожили народ и городских начальников, слушавших это.

9 Н о когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. Апостолите в Берия

Но, получив удостоверение от Иасона и прочих, отпустили их.

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

Братия же немедленно ночью отправили Павла и Силу в Верию, куда они прибыв, пошли в синагогу Иудейскую.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

Здешние были благомысленнее Фессалоникских: они приняли слово со всем усердием, ежедневно разбирая Писания, точно ли это так.

12 И така, мнозина от тях повярваха - и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

И многие из них уверовали, и из Еллинских почетных женщин и из мужчин немало.

13 Н о солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

Но когда Фессалоникские Иудеи узнали, что и в Верии проповедано Павлом слово Божие, то пришли и туда, возбуждая и возмущая народ.

14 Т огава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

Тогда братия тотчас отпустили Павла, как будто идущего к морю; а Сила и Тимофей остались там.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. Павел в Атина

Сопровождавшие Павла проводили его до Афин и, получив приказание к Силе и Тимофею, чтобы они скорее пришли к нему, отправились.

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

В ожидании их в Афинах Павел возмутился духом при виде этого города, полного идолов.

17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

Итак он рассуждал в синагоге с Иудеями и с чтущими, и ежедневно на площади со встречающимися.

18 С ъщо и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

Некоторые из эпикурейских и стоических философов стали спорить с ним; и одни говорили: 'что хочет сказать этот суеслов?', а другие: 'кажется, он проповедует о чужих божествах', потому что он благовествовал им Иисуса и воскресение.

19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

И, взяв его, привели в ареопаг и говорили: можем ли мы знать, что это за новое учение, проповедуемое тобою?

20 З ащото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

Ибо что-то странное ты влагаешь в уши наши. Посему хотим знать, что это такое?

21 ( А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

Афиняне же все и живущие иностранцы ни в чем охотнее не проводили время, как в том, чтобы говорить или слушать что-- нибудь новое.

22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

И, став Павел среди ареопага, сказал: Афиняне! по всему вижу я, что вы как бы особенно набожны.

23 З ащото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

Ибо, проходя и осматривая ваши святыни, я нашел и жертвенник, на котором написано 'неведомому Богу'. Сего-то, Которого вы, не зная, чтите, я проповедую вам.

24 Б ог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

Бог, сотворивший мир и всё, что в нем, Он, будучи Господом неба и земли, не в рукотворенных храмах живет

25 н ито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

и не требует служения рук человеческих, имеющий в чем-либо нужду, Сам дая всему жизнь и дыхание и всё.

26 н аправил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

От одной крови Он произвел весь род человеческий для обитания по всему лицу земли, назначив предопределенные времена и пределы их обитанию,

27 з а да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

дабы они искали Бога, не ощутят ли Его и не найдут ли, хотя Он и недалеко от каждого из нас:

28 з ащото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: "Защото дори Негов род сме."

ибо мы Им живем и движемся и существуем, как и некоторые из ваших стихотворцев говорили: 'мы Его и род'.

29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

Итак мы, будучи родом Божиим, не должны думать, что Божество подобно золоту, или серебру, или камню, получившему образ от искусства и вымысла человеческого.

30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Итак, оставляя времена неведения, Бог ныне повелевает людям всем повсюду покаяться,

31 з ащото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

ибо Он назначил день, в который будет праведно судить вселенную, посредством предопределенного Им Мужа, подав удостоверение всем, воскресив Его из мертвых.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

Услышав о воскресении мертвых, одни насмехались, а другие говорили: об этом послушаем тебя в другое время.

33 И така, Павел си излезе измежду тях.

Итак Павел вышел из среды их.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

Некоторые же мужи, пристав к нему, уверовали; между ними был Дионисий Ареопагит и женщина, именем Дамарь, и другие с ними.