1 В ениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел.

Бегите, дети Вениаминовы, из среды Иерусалима, и в Фекое трубите трубою и дайте знать огнем в Бефкареме, ибо от севера появляется беда и великая гибель.

2 К расивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя.

Разорю Я дочь Сиона, красивую и изнеженную.

3 О вчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си;

Пастухи со своими стадами придут к ней, раскинут палатки вокруг нее; каждый будет пасти свой участок.

4 щ е извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки;

Приготовляйте против нее войну; вставайте и пойдем в полдень. Горе нам! день уже склоняется, распростираются вечерние тени.

5 с танете и да излезем през нощта, и да съборим палатите ѝ.

Вставайте, пойдем и ночью, и разорим чертоги ее!

6 З ащото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата ѝ и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него.

Ибо так говорит Господь Саваоф: рубите дерева и делайте насыпь против Иерусалима: этот город должен быть наказан; в нем всякое угнетение.

7 К акто блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.

Как источник извергает из себя воду, так он источает из себя зло: в нем слышно насилие и грабительство, пред лицем Моим всегда обиды и раны.

8 П риеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

Вразумись, Иерусалим, чтобы душа Моя не удалилась от тебя, чтоб Я не сделал тебя пустынею, землею необитаемою.

9 Т ака казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израел като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.

Так говорит Господь Саваоф: до конца доберут остаток Израиля, как виноград; работай рукою твоею, как обиратель винограда, наполняя корзины.

10 Н а кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото Господне стана укорно за тях, те не благоволят в него.

К кому мне говорить и кого увещевать, чтобы слушали? Вот, ухо у них необрезанное, и они не могут слушать; вот, слово Господне у них в посмеянии; оно неприятно им.

11 З атова съм пълен с яростта на Господа, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял.

Поэтому я преисполнен яростью Господнею, не могу держать ее в себе; изолью ее на детей на улице и на собрание юношей; взяты будут муж с женою, пожилой с отжившим лета.

12 К ъщите им ще преминат в други, също - и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва Господ;

И домы их перейдут к другим, равно поля и жены; потому что Я простру руку Мою на обитателей сей земли, говорит Господь.

13 з ащото от малък до голям - всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

Ибо от малого до большого, каждый из них предан корысти, и от пророка до священника--все действуют лживо;

14 П овърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.

врачуют раны народа Моего легкомысленно, говоря: 'мир! мир!', а мира нет.

15 З асрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

Стыдятся ли они, делая мерзости? нет, нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут между падшими, и во время посещения Моего будут повержены, говорит Господь.

16 Т ака казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки - къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него.

Так говорит Господь: остановитесь на путях ваших и рассмотрите, и расспросите о путях древних, где путь добрый, и идите по нему, и найдете покой душам вашим. Но они сказали: 'не пойдем'.

17 П оставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме.

И поставил Я стражей над вами,: 'слушайте звука трубы'. Но они сказали: 'не будем слушать'.

18 З атова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях.

Итак слушайте, народы, и знай, собрание, что с ними будет.

19 С лушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха.

Слушай, земля: вот, Я приведу на народ сей пагубу, плод помыслов их; ибо они слов Моих не слушали и закон Мой отвергли.

20 З ащо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви - угодни.

Для чего Мне ладан, который идет из Савы, и благовонный тростник из дальней страны? Всесожжения ваши неугодны, и жертвы ваши неприятны Мне.

21 З атова така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, о̀ които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.

Посему так говорит Господь: вот, Я полагаю пред народом сим преткновения, и преткнутся о них отцы и дети вместе, сосед и друг его, и погибнут.

22 Т ака казва Господ: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята.

Так говорит Господь: вот, идет народ от страны северной, и народ великий поднимается от краев земли;

23 Л ък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова.

держат в руках лук и копье; они жестоки и немилосерды, голос их шумит, как море, и несутся на конях, выстроены, как один человек, чтобы сразиться с тобою, дочь Сиона.

24 О ткакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки - като на жена, която ражда.

Мы услышали весть о них, и руки у нас опустились, скорбь объяла нас, муки, как женщину в родах.

25 Н е излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

Не выходите в поле и не ходите по дороге, ибо меч неприятелей, ужас со всех сторон.

26 Д ъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

Дочь народа моего! опояшь себя вретищем и посыпь себя пеплом; сокрушайся, как бы о смерти единственного сына, горько плачь; ибо внезапно придет на нас губитель.

27 П оставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.

Башнею поставил Я тебя среди народа Моего, столпом, чтобы ты знал и следил путь их.

28 Т е всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

Все они--упорные отступники, живут клеветою; это медь и железо, --все они развратители.

29 Д ухалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха.

Раздувальный мех обгорел, свинец истлел от огня: плавильщик плавил напрасно, ибо злые не отделились;

30 С ребро за смет ще ги нарекат, защото Господ ги е отхвърлил.

отверженным серебром назовут их, ибо Господь отверг их.