1 ( По слав. 94.) Елате да запеем на Господа, да възкликнем към Канарата на нашето спасение.

(94-1) Приидите, воспоем Господу, воскликнем твердыне спасения нашего;

2 Д а застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него,

(94-2) предстанем лицу Его со славословием, в песнях воскликнем Ему,

3 з ащото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове.

(94-3) ибо Господь есть Бог великий и Царь великий над всеми богами.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови.

(94-4) В Его руке глубины земли, и вершины гор--Его же;

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата.

(94-5) Его--море, и Он создал его, и сушу образовали руки Его.

6 Е лате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател;

(94-6) Приидите, поклонимся и припадем, преклоним колени пред лицем Господа, Творца нашего;

7 з ащото Той е наш Бог и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му,

(94-7) ибо Он есть Бог наш, и мы--народ паствы Его и овцы руки Его. О, если бы вы ныне послушали гласа Его:

8 н е закоравявайте сърцата си, както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

(94-8) 'не ожесточите сердца вашего, как в Мериве, как в день искушения в пустыне,

9 к огато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих.

(94-9) где искушали Меня отцы ваши, испытывали Меня, и видели дело Мое.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си и не са познали Моите пътища;

(94-10) Сорок лет Я был раздражаем родом сим, и сказал: это народ, заблуждающийся сердцем; они не познали путей Моих,

11 з атова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка.

(94-11) и потому Я поклялся во гневе Моем, что они не войдут в покой Мой'.