1 ( По слав. 51.) За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

(51-1) ^^Начальнику хора. Учение Давида, (51-2) после того, как приходил Доик Идумеянин и донес Саулу и сказал ему, что Давид пришел в дом Ахимелеха. (51-3) Что хвалишься злодейством, сильный? милость Божия всегда ^^

2 Е зикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

(51-4) гибель вымышляет язык твой; как изощренная бритва, он, коварный!

3 О бичаш злото повече от доброто и да лъжеш - повече, отколкото да говориш правда. (Села.)

(51-5) ты любишь больше зло, нежели добро, больше ложь, нежели говорить правду;

4 О бичаш всички гибелни думи и измамливия език.

(51-6) ты любишь всякие гибельные речи, язык коварный:

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

(51-7) за то Бог сокрушит тебя вконец, изринет тебя и исторгнет тебя из жилища и корень твой из земли живых.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат:

(51-8) Увидят праведники и убоятся, посмеются над ним:

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си.

(51-9) 'вот человек, который не в Боге полагал крепость свою, а надеялся на множество богатства своего, укреплялся в злодействе своем'.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века.

(51-10) А я, как зеленеющая маслина, в доме Божием, и уповаю на милость Божию во веки веков,

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.

(51-11) вечно буду славить Тебя за то, что Ты соделал, и уповать на имя Твое, ибо оно благо пред святыми Твоими.