1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

Дошел он до Дервии и Листры. И вот, там был некоторый ученик, именем Тимофей, которого мать была Иудеянка уверовавшая, а отец Еллин,

2 Т ози ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

и о котором свидетельствовали братия, находившиеся в Листре и Иконии.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Его пожелал Павел взять с собою; и, взяв, обрезал его ради Иудеев, находившихся в тех местах; ибо все знали об отце его, что он был Еллин.

4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

Проходя же по городам, они предавали соблюдать определения, постановленные Апостолами и пресвитерами в Иерусалиме.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. Павел отива в Европа

И церкви утверждались верою и ежедневно увеличивались числом.

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

Пройдя через Фригию и Галатийскую страну, они не были допущены Духом Святым проповедывать слово в Асии.

7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

Дойдя до Мисии, предпринимали идти в Вифинию; но Дух не допустил их.

8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

Миновав же Мисию, сошли они в Троаду.

9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

И было ночью видение Павлу: предстал некий муж, Македонянин, прося его и говоря: приди в Македонию и помоги нам.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. Проповедта във Филипи

После сего видения, тотчас мы положили отправиться в Македонию, заключая, что призывал нас Господь благовествовать там.

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден - към Неапол,

Итак, отправившись из Троады, мы прямо прибыли в Самофракию, а на другой день в Неаполь,

12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

оттуда же в Филиппы: это первый город в той части Македонии, колония. В этом городе мы пробыли несколько дней.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

В день же субботний мы вышли за город к реке, где, по обыкновению, был молитвенный дом, и, сев, разговаривали с собравшимися женщинами.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което Павел говореше.

И одна женщина из города Фиатир, именем Лидия, торговавшая багряницею, чтущая Бога, слушала; и Господь отверз сердце ее внимать тому, что говорил Павел.

15 И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. Апостолите Павел и Сила в затвора

Когда же крестилась она и домашние ее, то просила нас, говоря: если вы признали меня верною Господу, то войдите в дом мой и живите. И убедила нас.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

Случилось, что, когда мы шли в молитвенный дом, встретилась нам одна служанка, одержимая духом прорицательным, которая через прорицание доставляла большой доход господам своим.

17 Т я вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

Идя за Павлом и за нами, она кричала, говоря: сии человеки--рабы Бога Всевышнего, которые возвещают нам путь спасения.

18 Т ова тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

Это она делала много дней. Павел, вознегодовав, обратился и сказал духу: именем Иисуса Христа повелеваю тебе выйти из нее. И вышел в тот же час.

19 А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

Тогда господа ее, видя, что исчезла надежда дохода их, схватили Павла и Силу и повлекли на площадь к начальникам.

20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни

И, приведя их к воеводам, сказали: сии люди, будучи Иудеями, возмущают наш город

21 к ато проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.

и проповедуют обычаи, которых нам, Римлянам, не следует ни принимать, ни исполнять.

22 Т огава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

Народ также восстал на них, а воеводы, сорвав с них одежды, велели бить их палками

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

и, дав им много ударов, ввергли в темницу, приказав темничному стражу крепко стеречь их.

24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

Получив такое приказание, он ввергнул их во внутреннюю темницу и ноги их забил в колоду.

25 Н о посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

Около полуночи Павел и Сила, молясь, воспевали Бога; узники же слушали их.

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

Вдруг сделалось великое землетрясение, так что поколебалось основание темницы; тотчас отворились все двери, и у всех узы ослабели.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

Темничный же страж, пробудившись и увидев, что двери темницы отворены, извлек меч и хотел умертвить себя, думая, что узники убежали.

28 Н о Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

Но Павел возгласил громким голосом, говоря: не делай себе никакого зла, ибо все мы здесь.

29 Т огава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

Он потребовал огня, вбежал и в трепете припал к Павлу и Силе,

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

и, выведя их вон, сказал: государи! что мне делать, чтобы спастись?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти.

Они же сказали: веруй в Господа Иисуса Христа, и спасешься ты и весь дом твой.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

И проповедали слово Господне ему и всем, бывшим в доме его.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

И, взяв их в тот час ночи, он омыл раны их и немедленно крестился сам и все его.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

И, приведя их в дом свой, предложил трапезу и возрадовался со всем домом своим, что уверовал в Бога.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

Когда же настал день, воеводы послали городских служителей сказать: отпусти тех людей.

36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

Темничный страж объявил о сем Павлу: воеводы прислали отпустить вас; итак выйдите теперь и идите с миром.

37 Н о Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени - нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

Но Павел сказал к ним: нас, Римских граждан, без суда всенародно били и бросили в темницу, а теперь тайно выпускают? нет, пусть придут и сами выведут нас.

38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;

Городские служители пересказали эти слова воеводам, и те испугались, услышав, что это Римские граждане.

39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

И, придя, извинились перед ними и, выведя, просили удалиться из города.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

Они же, выйдя из темницы, пришли к Лидии и, увидев братьев, поучали их, и отправились.