1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

Кто любит наставление, тот любит знание; а кто ненавидит обличение, тот невежда.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

Добрый приобретает благоволение от Господа; а человека коварного Он осудит.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

Не утвердит себя человек беззаконием; корень же праведников неподвижен.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

Добродетельная жена--венец для мужа своего; а позорная--как гниль в костях его.

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

Промышления праведных--правда, а замыслы нечестивых--коварство.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

Речи нечестивых--засада для пролития крови, уста же праведных спасают их.

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

Коснись нечестивых несчастие--и нет их, а дом праведных стоит.

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

Хвалят человека по мере разума его, а развращенный сердцем будет в презрении.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

Лучше простой, но работающий на себя, нежели выдающий себя за знатного, но нуждающийся в хлебе.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

Праведный печется и о жизни скота своего, сердце же нечестивых жестоко.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

Кто возделывает землю свою, тот будет насыщаться хлебом; а кто идет по следам празднолюбцев, тот скудоумен.

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

Нечестивый желает уловить в сеть зла; но корень праведных тверд.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

Нечестивый уловляется грехами уст своих; но праведник выйдет из беды.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

От плода уст человек насыщается добром, и воздаяние человеку--по делам рук его.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

Путь глупого прямой в его глазах; но кто слушает совета, тот мудр.

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

У глупого тотчас же выкажется гнев его, а благоразумный скрывает оскорбление.

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

Кто говорит то, что знает, тот говорит правду; а у свидетеля ложного--обман.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

Иной пустослов уязвляет как мечом, а язык мудрых--врачует.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

Уста правдивые вечно пребывают, а лживый язык--только на мгновение.

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

Коварство--в сердце злоумышленников, радость--у миротворцев.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

Не приключится праведнику никакого зла, нечестивые же будут преисполнены зол.

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

Мерзость пред Господом--уста лживые, а говорящие истину благоугодны Ему.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

Человек рассудительный скрывает знание, а сердце глупых высказывает глупость.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

Рука прилежных будет господствовать, а ленивая будет под данью.

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

Тоска на сердце человека подавляет его, а доброе слово развеселяет его.

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

Праведник указывает ближнему своему путь, а путь нечестивых вводит их в заблуждение.

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

Ленивый не жарит своей дичи; а имущество человека прилежного многоценно.

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

На пути правды--жизнь, и на стезе ее нет смерти.