1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

Ханаанский царь Арада, живущий к югу, услышав, что Израиль идет дорогою от Афарима, вступил в сражение с Израильтянами и несколько из них взял в плен.

2 Т огава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

И дал Израиль обет Господу, и сказал: если предашь народ сей в руки мои, то положу заклятие на города их.

3 И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

Господь услышал голос Израиля и предал Хананеев в руки ему, и он положил заклятие на них и на города их и нарек имя месту тому: Хорма.

4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

От горы Ор отправились они путем Чермного моря, чтобы миновать землю Едома. И стал малодушествовать народ на пути,

5 И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

и говорил народ против Бога и против Моисея: зачем вывели вы нас из Египта, чтоб умереть в пустыне, ибо нет ни хлеба, ни воды, и душе нашей опротивела эта негодная пища.

6 З атова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

И послал Господь на народ ядовитых змеев, которые жалили народ, и умерло множество народа из Израилевых.

7 Т огава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

И пришел народ к Моисею и сказал: согрешили мы, что говорили против Господа и против тебя; помолись Господу, чтоб Он удалил от нас змеев. И помолился Моисей о народе.

8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

И сказал Господь Моисею: сделай себе змея и выставь его на знамя, и ужаленный, взглянув на него, останется жив.

9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

И сделал Моисей медного змея и выставил его на знамя, и когда змей ужалил человека, он, взглянув на медного змея, оставался жив.

10 Т огава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

И отправились сыны Израилевы и остановились в Овофе;

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

и отправились из Овофа и остановились в Ийе-Авариме, в пустыне, что против Моава, к восходу солнца;

12 О ттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

оттуда отправились, и остановились на долине Заред;

13 О ттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

отправившись отсюда, остановились у той части Арнона в пустыне, которая течет вне пределов Аморрея, ибо Арнон граница Моава, между Моавом и Аморреем.

14 З атова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

Потому и сказано в книге браней Господних:

15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

Вагеб в Суфе и потоки Арнона, и верховье потоков, которое склоняется к Шебет-Ару и прилегает к пределам Моава.

16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

Отсюда к Беэр; это тот колодезь, о котором Господь сказал Моисею: собери народ, и дам им воды.

17 Т огава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

Тогда воспел Израиль песнь сию: наполняйся, колодезь, пойте ему;

18 К ладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

колодезь, который выкопали князья, вырыли вожди народа с законодателем жезлами своими. Из пустыни в Матанну,

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

из Матанны в Нагалиил, из Нагалиила в Вамоф,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

из Вамофа в Гай, который в земле Моава, на вершине Фасги, обращенной лицем к пустыне.

21 Т огава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

И послал Израиль послов к Сигону, царю Аморрейскому, чтобы сказать:

22 О стави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

позволь мне пройти землею твоею; не будем заходить в поля и виноградники, не будем пить воды из колодезей, а пойдем путем царским, доколе не перейдем пределов твоих.

23 А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

Но Сигон не позволил Израилю идти через свои пределы; и собрал Сигон весь народ свой и выступил против Израиля в пустыню, и дошел до Иаацы, и сразился с Израилем.

24 Н о Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

И поразил его Израиль мечом и взял во владение землю его от Арнона до Иавока, до Аммонитских, ибо крепок был предел Аммонитян;

25 И зраел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

и взял Израиль все города сии, и жил Израиль во всех городах Аморрейских, в Есевоне и во всех зависящих от него;

26 П онеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

ибо Есевон был город Сигона, царя Аморрейского, и он воевал с прежним царем Моавитским и взял из руки его всю землю его до Арнона.

27 З атова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

Потому говорят приточники: идите в Есевон, да устроят и утвердят город Сигона;

28 З ащото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

ибо огонь вышел из Есевона, пламень из города Сигонова, и пожрал Ар-Моав и владеющих высотами Арнона.

29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

Горе тебе, Моав! погиб ты, народ Хамоса! Разбежались сыновья его, и дочери его сделались пленницами Аморрейского царя Сигона;

30 Н ие ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

мы поразили их стрелами; погиб Есевон до Дивона, мы опустошили их до Нофы, которая близ Медевы.

31 Т ака Израел се засели в земята на аморейците.

И жил Израиль в земле Аморрейской.

32 П осле Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

И послал Моисей высмотреть Иазер, и взяли селения, зависящие от него, и прогнали Аморреев, которые в них были.

33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

И поворотили и пошли к Васану. И выступил против них Ог, царь Васанский, сам и весь народ его, на сражение к Едреи.

34 Н о Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

И сказал Господь Моисею: не бойся его, ибо Я предам его и весь народ его и всю землю его в руки твои, и поступишь с ним, как поступил с Сигоном, царем Аморрейским, который жил в Есевоне.

35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.

И поразили они его и сынов его и весь народ его, так что ни одного не осталось, и овладели землею его.