1 Б еше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.

И выпал жребий колену Манассии, так как он был первенец Иосифа. Махиру, первенцу Манассии, отцу Галаада, который храбр на войне, достался Галаад и Васан.

2 Т ака че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.

Достались и прочим сынам Манассии, по племенам их, и сынам Авиезера, и сынам Хелека, и сынам Асриила, и сынам Шехема, и сынам Хефера, и сынам Шемиды. Вот дети Манассии, сына Иосифова, мужеского пола, по племенам их.

3 О баче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

У Салпаада же, сына Хеферова, сына Галаадова, сына Махирова, сына Манассиина, не было сыновей, а дочери. Вот имена дочерей его: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Фирца.

4 Т е дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.

Они пришли к священнику Елеазару и к Иисусу, сыну Навину, и к начальникам, и сказали: Господь повелел Моисею дать нам удел между братьями нашими. И дан им удел, по повелению Господню, между братьями отца их.

5 И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,

И выпало Манассии десять участков, кроме земли Галаадской и Васанской, которая за Иорданом;

6 з ащото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

ибо дочери Манассии получили удел среди сыновей его, а земля Галаадская досталась прочим сыновьям Манассии.

7 М анасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.

Предел Манассии идет от Асира к Михмефафу, который против Сихема; отсюда предел идет направо к жителям Ен-Таппуаха.

8 З емята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.

Земля Таппуах досталась Манассии, а Таппуах у предела Манассиина--сынам Ефремовым.

9 С лед това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.

Отсюда предел нисходит к потоку Кане, с южной стороны потока. Города сии Ефрему, среди городов Манассии. Предел Манассии--на северной стороне потока и оканчивается морем.

10 З емята на юг беше на Ефрем, а на север - на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.

Что к югу, то Ефремово, а что к северу, то Манассиино; море же было пределом их; к Асиру примыкали они с северной стороны и к Иссахару с восточной.

11 А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.

У Иссахара и Асира Манассии Беф-Сан и зависящие от него места, Ивлеам и зависящие от него места, жители Дора и зависящие от него места, жители Ен-Дора и зависящие от него места, жители Фаанаха и зависящие от него места, жители Мегиддона и зависящие от него места, и третья часть Нафефа.

12 Н о Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.

Сыны Манассиины не могли выгнать городов сих, и Хананеи остались жить в земле сей.

13 А когато израелтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.

Когда же сыны Израилевы пришли в силу, тогда Хананеев сделали они данниками, но изгнать не изгнали их.

14 Т огава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже Господ ни е благословил досега?

Сыны Иосифа говорили Иисусу и сказали: почему ты дал мне в удел один жребий и один участок, тогда как я многолюден, потому что так благословил меня Господь?

15 А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.

Иисус сказал им: если ты многолюден, то пойди в леса и там, в земле Ферезеев и Рефаимов, расчисти себе, если гора Ефремова для тебя тесна.

16 Н о Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници - както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.

Сыны Иосифа сказали: не останется за нами гора, потому что железные колесницы у всех Хананеев, живущих на долине, как у тех, которые в Беф-Сане и в зависящих от него местах, так и у тех, которые на долине Изреельской.

17 Т огава Исус говорѝ на Йосифовия дом - на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;

Но Иисус сказал дому Иосифову, Ефрему и Манассии: ты многолюден и сила у тебя велика; не один жребий будет у тебя:

18 а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.

и гора будет твоею, и лес сей; ты расчистишь его, и он будет твой до самого конца его; ибо ты изгонишь Хананеев, хотя у них колесницы железные, и хотя они сильны.