1 Т огава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

И поднялось все множество их, и повели Его к Пилату,

2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

и начали обвинять Его, говоря: мы нашли, что Он развращает народ наш и запрещает давать подать кесарю, называя Себя Христом Царем.

3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

Пилат спросил Его: Ты Царь Иудейский? Он сказал ему в ответ: ты говоришь.

4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

Пилат сказал первосвященникам и народу: я не нахожу никакой вины в этом человеке.

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

Но они настаивали, говоря, что Он возмущает народ, уча по всей Иудее, начиная от Галилеи до сего места.

6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

Пилат, услышав о Галилее, спросил: разве Он Галилеянин?

7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

И, узнав, что Он из области Иродовой, послал Его к Ироду, который в эти дни был также в Иерусалиме.

8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

Ирод, увидев Иисуса, очень обрадовался, ибо давно желал видеть Его, потому что много слышал о Нем, и надеялся увидеть от Него какое-нибудь чудо,

9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

и предлагал Ему многие вопросы, но Он ничего не отвечал ему.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

Первосвященники же и книжники стояли и усильно обвиняли Его.

11 Н о Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

Но Ирод со своими воинами, уничижив Его и насмеявшись над Ним, одел Его в светлую одежду и отослал обратно к Пилату.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

И сделались в тот день Пилат и Ирод друзьями между собою, ибо прежде были во вражде друг с другом.

13 Т огава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

Пилат же, созвав первосвященников и начальников и народ,

14 Д оведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

сказал им: вы привели ко мне человека сего, как развращающего народ; и вот, я при вас исследовал и не нашел человека сего виновным ни в чем том, в чем вы обвиняете Его;

15 Н ито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

и Ирод также, ибо я посылал Его к нему; и ничего не найдено в Нем достойного смерти;

16 З атова, като Го накажа, ще Го пусна.

итак, наказав Его, отпущу.

17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

А ему и нужно было для праздника отпустить им одного.

18 Н о те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

Но весь народ стал кричать: смерть Ему! а отпусти нам Варавву.

19 К ойто за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

Варавва был посажен в темницу за произведенное в городе возмущение и убийство.

20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

Пилат снова возвысил голос, желая отпустить Иисуса.

21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

Но они кричали: распни, распни Его!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

Он в третий раз сказал им: какое же зло сделал Он? я ничего достойного смерти не нашел в Нем; итак, наказав Его, отпущу.

23 Н о те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

Но они продолжали с великим криком требовать, чтобы Он был распят; и превозмог крик их и первосвященников.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

И Пилат решил быть по прошению их,

25 п усна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

и отпустил им посаженного за возмущение и убийство в темницу, которого они просили; а Иисуса предал в их волю.

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

И когда повели Его, то, захватив некоего Симона Киринеянина, шедшего с поля, возложили на него крест, чтобы нес за Иисусом.

27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

И шло за Ним великое множество народа и женщин, которые плакали и рыдали о Нем.

28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

Иисус же, обратившись к ним, сказал: дщери Иерусалимские! не плачьте обо Мне, но плачьте о себе и о детях ваших,

29 з ащото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

ибо приходят дни, в которые скажут: блаженны неплодные, и утробы неродившие, и сосцы непитавшие!

30 Т огава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

тогда начнут говорить горам: падите на нас! и холмам: покройте нас!

31 З ащото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

Ибо если с зеленеющим деревом это делают, то с сухим что будет?

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

Вели с Ним на смерть и двух злодеев.

33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

И когда пришли на место, называемое Лобное, там распяли Его и злодеев, одного по правую, а другого по левую сторону.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

Иисус же говорил: Отче! прости им, ибо не знают, что делают. И делили одежды Его, бросая жребий.

35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

И стоял народ и смотрел. Насмехались же вместе с ними и начальники, говоря: других спасал; пусть спасет Себя Самого, если Он Христос, избранный Божий.

36 С ъщо и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

Также и воины ругались над Ним, подходя и поднося Ему уксус

37 А ко си Юдейският Цар, избави Себе Си.

и говоря: если Ты Царь Иудейский, спаси Себя Самого.

38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

И была над Ним надпись, написанная словами греческими, римскими и еврейскими: Сей есть Царь Иудейский.

39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

Один из повешенных злодеев злословил Его и говорил: если Ты Христос, спаси Себя и нас.

40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

Другой же, напротив, унимал его и говорил: или ты не боишься Бога, когда и сам осужден на то же?

41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

и мы справедливо, потому что достойное по делам нашим приняли, а Он ничего худого не сделал.

42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

И сказал Иисусу: помяни меня, Господи, когда приидешь в Царствие Твое!

43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

И сказал ему Иисус: истинно говорю тебе, ныне же будешь со Мною в раю.

44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

Было же около шестого часа дня, и сделалась тьма по всей земле до часа девятого:

45 к ато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

и померкло солнце, и завеса в храме раздралась по средине.

46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

Иисус, возгласив громким голосом, сказал: Отче! в руки Твои предаю дух Мой. И, сие сказав, испустил дух.

47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

Сотник же, видев происходившее, прославил Бога и сказал: истинно человек этот был праведник.

48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

И весь народ, сшедшийся на сие зрелище, видя происходившее, возвращался, бия себя в грудь.

49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

Все же, знавшие Его, и женщины, следовавшие за Ним из Галилеи, стояли вдали и смотрели на это.

50 И маше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

Тогда некто, именем Иосиф, член совета, человек добрый и правдивый,

51 к ойто не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

не участвовавший в совете и в деле их; из Аримафеи, города Иудейского, ожидавший также Царствия Божия,

52 Т ой отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

пришел к Пилату и просил тела Иисусова;

53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

и, сняв его, обвил плащаницею и положил его в гробе, высеченном, где еще никто не был положен.

54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

День тот был пятница, и наступала суббота.

55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

Последовали также и женщины, пришедшие с Иисусом из Галилеи, и смотрели гроб, и как полагалось тело Его;

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.

возвратившись же, приготовили благовония и масти; и в субботу остались в покое по заповеди.