1 А з казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

Сказал я в сердце моем: 'дай, испытаю я тебя весельем, и насладись добром'; но и это--суета!

2 К азах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

О смехе сказал я: 'глупость!', а о веселье: 'что оно делает?'

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

Вздумал я в сердце моем услаждать вином тело мое и, между тем, как сердце мое руководилось мудростью, придержаться и глупости, доколе не увижу, что хорошо для сынов человеческих, что должны были бы они делать под небом в немногие дни жизни своей.

4 Н аправих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

Я предпринял большие дела: построил себе домы, посадил себе виноградники,

5 н аправих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

устроил себе сады и рощи и насадил в них всякие плодовитые дерева;

6 н аправих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

сделал себе водоемы для орошения из них рощей, произращающих деревья;

7 п ридобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

приобрел себе слуг и служанок, и домочадцы были у меня; также крупного и мелкого скота было у меня больше, нежели у всех, бывших прежде меня в Иерусалиме;

8 С ъбрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

собрал себе серебра и золота и драгоценностей от царей и областей; завел у себя певцов и певиц и услаждения сынов человеческих--разные музыкальные орудия.

9 Т ака станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

И сделался я великим и богатым больше всех, бывших прежде меня в Иерусалиме; и мудрость моя пребыла со мною.

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

Чего бы глаза мои ни пожелали, я не отказывал им, не возбранял сердцу моему никакого веселья, потому что сердце мое радовалось во всех трудах моих, и это было моею долею от всех трудов моих.

11 Т огава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

И оглянулся я на все дела мои, которые сделали руки мои, и на труд, которым трудился я, делая: и вот, всё--суета и томление духа, и нет пользы под солнцем!

12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

И обратился я, чтобы взглянуть на мудрость и безумие и глупость: ибо что человек после царя, что уже сделано?

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

И увидел я, что преимущество мудрости перед глупостью такое же, как преимущество света перед тьмою:

14 Н а мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

у мудрого глаза его--в голове его, а глупый ходит во тьме; но узнал я, что одна участь постигает их всех.

15 Т огава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

И сказал я в сердце моем: 'и меня постигнет та же участь, как и глупого: к чему же я сделался очень мудрым?' И сказал я в сердце моем, что и это--суета;

16 З ащото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

потому что мудрого не будут помнить вечно, как и глупого; в грядущие дни все будет забыто, и увы! мудрый умирает наравне с глупым.

17 З атова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

И возненавидел я жизнь, потому что противны стали мне дела, которые делаются под солнцем; ибо всё--суета и томление духа!

18 Н амразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

И возненавидел я весь труд мой, которым трудился под солнцем, потому что должен оставить его человеку, который будет после меня.

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

И кто знает: мудрый ли будет он, или глупый? А он будет распоряжаться всем трудом моим, которым я трудился и которым показал себя мудрым под солнцем. И это--суета!

20 З атова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

И обратился я, чтобы внушить сердцу моему отречься от всего труда, которым я трудился под солнцем,

21 З ащото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

потому что иной человек трудится мудро, с знанием и успехом, и должен отдать всё человеку, не трудившемуся в том, как бы часть его. И это--суета и зло великое!

22 З ащото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

Ибо что будет иметь человек от всего труда своего и заботы сердца своего, что трудится он под солнцем?

23 П онеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Потому что все дни его--скорби, и его труды--беспокойство; даже и ночью сердце его не знает покоя. И это--суета!

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

Не во власти человека и то благо, чтобы есть и пить и услаждать душу свою от труда своего. Я увидел, что и это--от руки Божией;

25 З ащото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

потому что кто может есть и кто может наслаждаться без Него?

26 П онеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

Ибо человеку, который добр пред лицем Его, Он дает мудрость и знание и радость; а грешнику дает заботу собирать и копить, чтобы отдать доброму пред лицем Божиим. И это--суета и томление духа!