1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

Когда они говорили к народу, к ним приступили священники и начальники стражи при храме и саддукеи,

2 в ъзмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

досадуя на то, что они учат народ и проповедуют в Иисусе воскресение из мертвых;

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

и наложили на них руки и отдали под стражу до утра; ибо уже был вечер.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

Многие же из слушавших слово уверовали; и было число таковых людей около пяти тысяч.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

На другой день собрались в Иерусалим начальники их и старейшины, и книжники,

6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

и Анна первосвященник, и Каиафа, и Иоанн, и Александр, и прочие из рода первосвященнического;

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

и, поставив их посреди, спрашивали: какою силою или каким именем вы сделали это?

8 Т огава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Тогда Петр, исполнившись Духа Святаго, сказал им: начальники народа и старейшины Израильские!

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

Если от нас сегодня требуют ответа в благодеянии человеку немощному, как он исцелен,

10 д а знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

то да будет известно всем вам и всему народу Израильскому, что именем Иисуса Христа Назорея, Которого вы распяли, Которого Бог воскресил из мертвых, Им поставлен он перед вами здрав.

11 Т ой е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

Он есть камень, пренебреженный вами зиждущими, но сделавшийся главою угла, и нет ни в ком ином спасения,

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

ибо нет другого имени под небом, данного человекам, которым надлежало бы нам спастись.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

Видя смелость Петра и Иоанна и приметив, что они люди некнижные и простые, они удивлялись, между тем узнавали их, что они были с Иисусом;

14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

видя же исцеленного человека, стоящего с ними, ничего не могли сказать вопреки.

15 З атова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

И, приказав им выйти вон из синедриона, рассуждали между собою,

16 К акво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

говоря: что нам делать с этими людьми? Ибо всем, живущим в Иерусалиме, известно, что ими сделано явное чудо, и мы не можем отвергнуть;

17 Н о за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

но, чтобы более не разгласилось это в народе, с угрозою запретим им, чтобы не говорили об имени сем никому из людей.

18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

И, призвав их, приказали им отнюдь не говорить и не учить о имени Иисуса.

19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

Но Петр и Иоанн сказали им в ответ: судите, справедливо ли пред Богом слушать вас более, нежели Бога?

20 з ащото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

Мы не можем не говорить того, что видели и слышали.

21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

Они же, пригрозив, отпустили их, не находя возможности наказать их, по причине народа; потому что все прославляли Бога за происшедшее.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа

Ибо лет более сорока было тому человеку, над которым сделалось сие чудо исцеления.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

Быв отпущены, они пришли к своим и пересказали, что говорили им первосвященники и старейшины.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

Они же, выслушав, единодушно возвысили голос к Богу и сказали: Владыко Боже, сотворивший небо и землю и море и всё, что в них!

25 Т и чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

Ты устами отца нашего Давида, раба Твоего, сказал Духом Святым: что мятутся язычники, и народы замышляют тщетное?

26 О пълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."

Восстали цари земные, и князи собрались вместе на Господа и на Христа Его.

27 З ащото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,

Ибо поистине собрались в городе сем на Святаго Сына Твоего Иисуса, помазанного Тобою, Ирод и Понтий Пилат с язычниками и народом Израильским,

28 з а да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

чтобы сделать то, чему быть предопределила рука Твоя и совет Твой.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

И ныне, Господи, воззри на угрозы их, и дай рабам Твоим со всею смелостью говорить слово Твое,

30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

тогда как Ты простираешь руку Твою на исцеления и на соделание знамений и чудес именем Святаго Сына Твоего Иисуса.

31 И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни

И, по молитве их, поколебалось место, где они были собраны, и исполнились все Духа Святаго, и говорили слово Божие с дерзновением.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

У множества же уверовавших было одно сердце и одна душа; и никто ничего из имения своего не называл своим, но всё у них было общее.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

Апостолы же с великою силою свидетельствовали о воскресении Господа Иисуса Христа; и великая благодать была на всех их.

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

Не было между ними никого нуждающегося; ибо все, которые владели землями или домами, продавая их, приносили цену проданного

35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

и полагали к ногам Апостолов; и каждому давалось, в чем кто имел нужду.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,

Так Иосия, прозванный от Апостолов Варнавою, что значит--сын утешения, левит, родом Кипрянин,

37 к ато имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

у которого была своя земля, продав ее, принес деньги и положил к ногам Апостолов.