1 Г оспод говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:

И сказал Господь Моисею на равнинах Моавитских у Иордана против Иерихона, говоря:

2 З аповядай на израелтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

повели сынам Израилевым, чтоб они из уделов владения своего дали левитам города для жительства, и поля при городах со всех сторон дайте левитам:

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

города будут им для жительства, а поля будут для скота их и для имения их и для всех житейских потребностей их;

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

поля при городах, которые вы должны дать левитам, от стены города на тысячи локтей, во все стороны;

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

и отмерьте за городом к восточной стороне две тысячи локтей, и к южной стороне две тысячи локтей, и к западу две тысячи локтей, и к северной стороне две тысячи локтей, а посредине город: таковы будут у них поля при городах.

6 А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

Из городов, которые вы дадите левитам, шесть городов для убежища, в которые вы позволите убегать убийце; и сверх их дайте сорок два города:

7 В сички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

всех городов, которые вы должны дать левитам, сорок восемь городов, с полями при них.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израелтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

И когда будете давать города из владения сынов Израилевых, тогда из большего дайте более, из меньшего менее; каждое колено, смотря по уделу, какой получит, должно дать из городов своих левитам.

9 Г оспод говорѝ още на Моисей:

И сказал Господь Моисею, говоря:

10 К ажѝ на израелтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

объяви сынам Израилевым и скажи им: когда вы перейдете чрез Иордан в землю Ханаанскую,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

выберите себе города, которые были бы у вас городами для убежища, куда мог бы убежать убийца, убивший человека неумышленно;

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.

и будут у вас города сии убежищем от мстителя, чтобы не был умерщвлен убивший, прежде нежели он предстанет пред общество на суд.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.

Городов же, которые должны вы дать, городов для убежища, должно быть у вас шесть:

14 Т ри града да дадете оттатък Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.

три города дайте по эту сторону Иордана и три города дайте в земле Ханаанской; городами убежища должны быть они;

15 Т ези шест града да бъдат убежище за израелтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

для сынов Израилевых и для пришельца и для поселенца между вами будут сии шесть городов убежищем, чтобы убегать туда всякому, убившему человека неумышленно.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Если кто ударит кого железным орудием так, что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

17 А ко го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

и если кто ударит кого из руки камнем, от которого можно умереть, так что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

или если деревянным орудием, от которого можно умереть, ударит из руки так, что тот умрет, то он убийца: убийцу должно предать смерти;

19 О тмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

мститель за кровь сам может умертвить убийцу: лишь только встретит его, сам может умертвить его;

20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,

если кто толкнет кого по ненависти, или с умыслом бросит на него так, что тот умрет,

21 и ли от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

или по вражде ударит его рукою так, что тот умрет, то ударившего должно предать смерти: он убийца; мститель за кровь может умертвить убийцу, лишь только встретит его.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

Если же он толкнет его нечаянно, без вражды, или бросит на него что-нибудь без умысла,

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

или какой-нибудь камень, от которого можно умереть, не видя уронит на него так, что тот умрет, но он не был врагом его и не желал ему зла,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

то общество должно рассудить между убийцею и мстителем за кровь по сим постановлениям;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

и должно общество спасти убийцу от руки мстителя за кровь, и должно возвратить его общество в город убежища его, куда он убежал, чтоб он жил там до смерти великого священника, который помазан священным елеем;

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,

если же убийца выйдет за предел города убежища, в который он убежал,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;

и найдет его мститель за кровь вне пределов города убежища его, и убьет убийцу сего мститель за кровь, то не будет на нем кровопролития,

28 з ащото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

ибо тот должен был жить в городе убежища своего до смерти великого священника, а по смерти великого священника должен был возвратиться убийца в землю владения своего.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

Да будет это у вас постановлением законным в роды ваши, во всех жилищах ваших.

30 К ойто убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.

Если кто убьет человека, то убийцу должно убить по словам свидетелей; но одного свидетеля недостаточно, на смерть.

31 Н ито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.

И не берите выкупа за душу убийцы, который повинен смерти, но его должно предать смерти;

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.

и не берите выкупа за убежавшего в город убежища, чтоб ему жить в земле прежде смерти священника.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

Не оскверняйте земли, на которой вы; ибо кровь оскверняет землю, и земля не иначе очищается от пролитой на ней крови, как кровью пролившего ее.

34 Н ито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израелтяните.

Не должно осквернять землю, на которой вы живете, среди которой обитаю Я; ибо Я Господь обитаю среди сынов Израилевых.