1 Г оспод говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:

І Господь промовляв до Мойсея на моавських степах над приєрихонським Йорданом, говорячи:

2 З аповядай на израелтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

Накажи Ізраїлевим синам, і нехай вони дадуть Левитам зо спадку свого володіння міста на сидіння; і пасовисько для міст навколо них дасте ви Левитам.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

І будуть ті міста їм на сидіння, а їхні пасовиська будуть для їхньої скотини, і для їхньої худоби та для всієї їхньої звірини.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

А пасовиська тих міст, що дасте Левитам, будуть тягнутись від міської стіни й назовні тисяча локтів навколо.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

І відміряєте поза містом на східню сторону дві тисячі ліктів, і на південну сторону дві тисячі ліктів, і на західню сторону дві тисячі ліктів, і на північну сторону дві тисячі ліктів, а місто усередині. Це будуть для вас міські пасовиська.

6 А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

А з міст, що дасте Левитам, буде шість міст на сховища, що дасте, щоб утікати туди убійникові. А окрім них дасте сорок і два міста.

7 В сички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

Усі ті міста, що дасте Левитам, сорок і вісім їхніх міст та їхні пасовиська.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израелтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

А ті міста, що дасте з володіння Ізраїлевих синів, від більшого дасте більше, а від меншого менше, кожен за спадком своїм, яким володітиме, дасть із своїх міст Левитам.

9 Г оспод говорѝ още на Моисей:

І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

10 К ажѝ на израелтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

Промовляй до Ізраїлевих синів та й скажи їм: Коли ви перейдете Йордан до ханаанського Краю,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

то виберіть собі міста, вони будуть на сховища для вас, і втече туди убійник, що заб'є душу невмисне.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.

І будуть для вас ті міста на сховища перед месником, і не помре убійник, поки не стане на суд перед громадою.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.

А ті міста, що дасте, шість міст на сховища буде для вас.

14 Т ри града да дадете оттатък Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.

Три місті дасте по той бік Йордану, а три місті дасте в ханаанському Краї, вони будуть міста на сховища.

15 Т ези шест града да бъдат убежище за израелтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

Ці шість міст будуть на сховища для Ізраїлевих синів, і для приходька та для осілого серед них, щоб утік туди кожен, хто заб'є кого невмисне.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

А коли б хто вдарив кого залізним знаряддям, а той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

17 А ко го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

А якщо вдарив його каменем, що був у руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Або вдарив його дерев'яним знаряддям, що було в руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

19 О тмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

Месник за кров він заб'є убійника; як спіткає його, він заб'є його.

20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,

А якщо пхне його з ненависти, або кине на нього чим навмисне, а той помре,

21 и ли от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

або з ворогування вдарив його своєю рукою, а той помер, буде конче забитий той, хто вдарив, він убійник; месник за кров заб'є убійника, як спіткає його.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

А як хто випадково, без ненависти пхнув кого або кинув на нього невмисне якимбудь знаряддям,

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

або якимбудь каменем, що від нього можна померти, кинув на нього не бачачи, і той помер, а він не був ворог йому й не шукав йому зла,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

то розсудить громада між убійником та між месником за кров за цими постановами.

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

І громада визволить убійника з руки месника за кров, і громада верне його до міста сховища його, що втік був туди. І осяде він у ньому аж до смерти найвищого священика, помазаного святою оливою.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,

А якщо убійник, виходячи, вийде з границі міста сховища його, куди втік був,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;

і знайде його месник за кров поза границями міста сховища його, і замордує месник за кров убійника, нема йому вини крови!

28 з ащото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

Бо він повинен сидіти в місті сховища свого аж до смерти найвищого священика. А по смерті найвищого священика вернеться убійник до землі володіння свого.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

І буде це для вас на правну постанову для ваших поколінь по всіх ваших оселях.

30 К ойто убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.

Коли хто заб'є кого, то месник за словами свідків заб'є убійника. А одного свідка не досить проти кого, щоб осудити на смерть.

31 Н ито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.

І не візьмете окупу для душі убійника, що він повинен умерти, бо буде він конче забитий.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.

І не візьмете окупу від змушеного втікати до міста сховища його, щоб вернувся сидіти в Краю до смерти священика.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

І не збезчестите того Краю, що ви в ньому, бо та кров вона безчестить Край, а Краєві не прощається за кров, що пролита в ньому, як тільки кров'ю того, хто її пролив.

34 Н ито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израелтяните.

І не занечистиш того Краю, що ви сидите в ньому, що Я пробуваю серед нього. Бо Я Господь, що пробуваю посеред синів Ізраїлевих!