1 З ащото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
Знаємо бо, коли земний мешкальний намет наш зруйнується, то маємо будівлю від Бога на небі, дім нерукотворний та вічний.
2 П онеже в този дом и стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
Тому то й зідхаємо, бажаючи приодягтися будівлею нашею, що з неба,
3 с тига само, облечени с него, да не се намерим голи.
коли б тільки й одягнені ми не знайшлися нагі!
4 З ащото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.
Бо ми, знаходячися в цьому наметі, зідхаємо під тягарем, бо не хочемо роздягтися, але одягтися, щоб смертне пожерлось життям.
5 А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това.
А Той, Хто на це саме й створив нас, то Бог, що й дав нам завдаток Духа.
6 И така, като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа
Отож, бувши відважні постійно, та знаючи, що, мавши дім у тілі, ми не перебуваємо в домі Господньому,
7 ( защото с вярване ходим, а не с виждане),
бо ходимо вірою, а не видінням,
8 н ие имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
ми ж відважні, і бажаємо краще покинути дім тіла й мати дім у Господа.
9 З атова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
Тому ми й пильнуємо, чи зостаємося в домі тіла, чи виходимо з дому, бути Йому любими.
10 З ащото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло. Помирението с Бога чрез Христос
Бо мусимо всі ми з'явитися перед судовим престолом Христовим, щоб кожен прийняв згідно з тим, що в тілі робив він, чи добре, чи лихе.
11 И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
Отже, відаючи страх Господній, ми людей переконуємо, а Богові явні; але маю надію, що й у ваших сумліннях ми явні.
12 С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
Бо не знову себе ми доручуємо вам, але даємо вам привід хвалитися нами, щоб мали ви що проти тих, що хваляться обличчям, а не серцем.
13 З ащото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
Коли бо ми з розуму сходимо, то Богові, коли ж при здоровому розумі, то для вас.
14 З ащото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;
Бо Христова любов спонукує нас, що думають так, що коли вмер Один за всіх, то всі померли.
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
А вмер Він за всіх, щоб ті, хто живе, не жили вже для себе самих, а для Того, Хто за них був умер і воскрес.
16 З атова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.
Через те відтепер ми нікого не знаємо за тілом; коли ж і знали за тілом Христа, то тепер ми не знаємо вже!
17 З атова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
Тому то, коли хто в Христі, той створіння нове, стародавнє минуло, ото сталось нове!
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
Усе ж від Бога, що нас примирив із Собою Ісусом Христом і дав нам служіння примирення,
19 т . е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.
бо Бог у Христі примирив світ із Собою Самим, не зважавши на їхні провини, і поклав у нас слово примирення.
20 И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
Оце ми як посли замість Христа, ніби Бог благає через нас, благаємо замість Христа: примиріться з Богом!
21 К ойто за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.
Бо Того, Хто не відав гріха, Він учинив за нас гріхом, щоб стали ми Божою правдою в Нім!