1 З ащото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

For we know that if our earthly tabernacle house be destroyed, we have a building from God, a house not made with hands, eternal in the heavens.

2 П онеже в този дом и стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,

For indeed in this we groan, ardently desiring to have put on our house which from heaven;

3 с тига само, облечени с него, да не се намерим голи.

if indeed being also clothed we shall not be found naked.

4 З ащото ние, които сме в тази телесна скиния, стенем като обременени; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота.

For indeed we who are in the tabernacle groan, being burdened; while yet we do not wish to be unclothed, but clothed, that mortal may be swallowed up by life.

5 А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог на това.

Now he that has wrought us for this very thing God, who also has given to us the earnest of the Spirit.

6 И така, като всякога добиваме дръзновение и като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа

Therefore always confident, and know that while present in the body we are absent from the Lord,

7 ( защото с вярване ходим, а не с виждане),

(for we walk by faith, not by sight;)

8 н ие имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

we are confident, I say, and pleased rather to be absent from the body and present with the Lord.

9 З атова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

Wherefore also we are zealous, whether present or absent, to be agreeable to him.

10 З ащото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло. Помирението с Бога чрез Христос

For we must all be manifested before the judgment-seat of the Christ, that each may receive the things in the body, according to those he has done, whether good or evil.

11 И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

Knowing therefore the terror of the Lord we persuade men, but have been manifested to God, and I hope also that we have been manifested in your consciences.

12 С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

we do not again commend ourselves to you, but giving to you occasion of boast in our behalf, that ye may have with those boasting in countenance, and not in heart.

13 З ащото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

For whether we are beside ourselves, to God; or are sober, for you.

14 З ащото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;

For the love of the Christ constrains us, having judged this: that one died for all, then all have died;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

and he died for all, that they who live should no longer live to themselves, but to him who died for them and has been raised.

16 З атова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

So that we henceforth know no one according to flesh; but if even we have known Christ according to flesh, yet now we know no longer.

17 З атова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.

So if any one in Christ, a new creation; the old things have passed away; behold all things have become new:

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;

and all things of the God who has reconciled us to himself by Christ, and given to us the ministry of that reconciliation:

19 т . е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.

how that God was in Christ, reconciling the world to himself, not reckoning to them their offences; and putting in us the word of that reconciliation.

20 И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

We are ambassadors therefore for Christ, God as beseeching by us, we entreat for Christ, Be reconciled to God.

21 К ойто за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Him who knew not sin he has made sin for us, that we might become God's righteousness in him.