1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

Better is a poor that walketh in his integrity, than he that is perverse in his lips, and is a fool.

2 Н аистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

Also that a person be without knowledge is not good; and he that hasteth with his feet maketh false steps.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

The folly of man distorteth his way, and his heart is irritated against Jehovah.

4 Б огатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

Wealth addeth many friends; but the poor is separated from his friend.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

A false witness shall not be held innocent, and he that uttereth lies shall not escape.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Many court the favour of a noble; and every one is friend to a man that giveth.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

All the brethren of a poor hate him; how much more do his friends go far from him: he pursueth with words,—they are not.

8 К ойто придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

He that getteth sense loveth his own soul; he that keepeth understanding shall find good.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

A false witness shall not be held innocent, and he that uttereth lies shall perish.

10 И знежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

Good living beseemeth not a fool; how much less for a servant to have rule over princes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

The discretion of a man maketh him slow to anger, and it is his glory to pass over a transgression.

12 Г невът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

The king's displeasure is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.

13 Б езумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

A foolish son is the calamity of his father; and the contentions of a wife are a continual dropping.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

House and wealth are an inheritance from fathers; but a prudent wife is from Jehovah.

15 Л енивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

Slothfulness casteth into a deep sleep, and the idle soul shall suffer hunger.

16 К ойто пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

He that keepeth the commandment keepeth his soul; he that is careless of his ways shall die.

17 К ойто показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

He that is gracious to the poor lendeth unto Jehovah; and what he hath bestowed will he repay unto him.

18 Н аказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Chasten thy son, seeing there is hope; but set not thy soul upon killing him.

19 Г невлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

A man of great wrath shall suffer punishment; for if thou deliver, yet thou must do it again.

20 С лушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

Many are the thoughts in a man's heart, but the counsel of Jehovah, that doth stand.

22 М илосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

The charm of a man is his kindness; and a poor is better than a liar.

23 С трахът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

The fear of Jehovah to life, and he shall rest satisfied without being visited with evil.

24 Л енивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

A sluggard burieth his hand in the dish, and will not even bring it to his mouth again.

25 А ко накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Smite a scorner, and the simple will beware; reprove the intelligent, and he will understand knowledge.

26 К ойто опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

He that ruineth father and chaseth away mother is a son that causeth shame and bringeth reproach.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

Cease, my son, to hear the instruction which causeth to stray from the words of knowledge.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

A witness of Belial scorneth judgment, and the mouth of the wicked swalloweth down iniquity.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.

Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of the foolish.