1 О ткъде произлизат боеве и откъде - препирни, между вас? Не е ли оттам - от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части?

Whence wars and whence fightings among you? not thence,—from your pleasures, which war in your members?

2 П ожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

Ye lust and have not: ye kill and are full of envy, and cannot obtain; ye fight and war; ye have not because ye ask not.

3 П росите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.

Ye ask and receive not, because ye ask evilly, that ye may consume in your pleasures.

4 П релюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Adulteresses, know ye not that friendship with the world is enmity with God? Whoever therefore is minded to be friend of the world is constituted enemy of God.

5 И ли мислите, че без нужда казва Писанието, че "Бог и до завист ревнува за духа, който е вселил в нас"?

Think ye that the scripture speaks in vain? Does the Spirit which has taken his abode in us desire enviously?

6 Н о Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат."

But he gives more grace. Wherefore he says, God sets himself against proud, but gives grace to lowly.

7 И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.

Subject yourselves therefore to God. Resist the devil, and he will flee from you.

8 П риближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи.

Draw near to God, and he will draw near to you. Cleanse hands, sinners, and purify hearts, ye double-minded.

9 Т ъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга.

Be wretched, and mourn, and weep: let your laughter be turned to mourning, and joy to heaviness.

10 С мирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига.

Humble yourselves before Lord, and he shall exalt you.

11 Н е се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия.

Speak not against one another, brethren. He that speaks against brother, or judges his brother, speaks against law and judges law. But if thou judgest law, thou art not doer of law, but judge.

12 С амо Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?

One is the lawgiver and judge, who is able to save and to destroy: but who art thou who judgest thy neighbour?

13 С лушайте сега, вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим,

Go to now, ye who say, To-day or to-morrow will we go into such a city and spend a year there, and traffic and make gain,

14 к огато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте па̀ра, която се явява и после изчезва.

ye who do not know what will be on the morrow, ( what your life? It is even a vapour, appearing for a little while, and then disappearing,)

15 В место това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

instead of your saying, If the Lord should will and we should live, we will also do this or that.

16 Н о сега се хвалите с високомерие. Всяка такава хвалба е зло.

But now ye glory in your vauntings: all such glorying is evil.

17 И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях.

To him therefore who knows how to do good, and does it not, to him it is sin.