1 П ри това надигни плач за Израелевите първенци и кажи:
And thou, take thou up a lamentation for the princes of Israel,
2 К аква беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, хранеше лъвчетата си сред млади лъвове.
and say, What was thy mother? A lioness: she lay down among lions, she nourished her whelps in the midst of the young lions.
3 Т я изхрани едно от лъвчетата си, което, като стана млад лъв и се научи да граби лов, ядеше хора.
And she brought up one of her whelps; it became a young lion, and he learned to catch the prey; he devoured men.
4 И народите чуха за него; беше хванат в ямата им и с куки го закараха в Египетската земя.
And the nations heard of him; he was taken in their pit, and they brought him with nose-rings into the land of Egypt.
5 А тя, като видя, че надеждата ѝ изчезна и се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.
And when she saw that she had waited her hope was lost, she took another of her whelps, made him a young lion.
6 И като ходеше между лъвовете, стана млад лъв, който, когато се научи да граби лов, ядеше хора.
And he went up and down among the lions; he became a young lion, and learned to catch the prey; he devoured men.
7 Т ой познаваше палатите им и запустяваше градовете им; и от гласа на рева му се ужасяваше земята и това, което я пълнеше.
And he knew their palaces, and he laid waste their cities, so that the land was desolate, and all it contained, by the noise of his roaring.
8 Т огава против него се опълчиха народите от околните области и простряха върху него мрежите си; той се хвана в ямата им.
Then the nations set against him on every side from the provinces, and spread their net over him; he was taken in their pit.
9 И с куки го сложиха в решетка и го закараха при вавилонския цар; вкараха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по Израелевите планини.
And they put him in a cage with nose-rings, and brought him to the king of Babylon; they brought him into strongholds, that his voice should no more be heard upon the mountains of Israel.
10 М айка ти с жизненост като твоята беше като лоза, посадена при вода; стана плодоносна и клонеста от многото води.
Thy mother was as a vine, in thy rest, planted by the waters: it was fruitful and full of branches by reason of many waters.
11 П о нея израснаха яки жезли за скиптри на владетелите и ръстът им стигна нависоко сред гъстите клончета, и те се отличаваха с височината си и с многото си отрасли.
And it had strong rods for sceptres of them that bear rule, and its stature was exalted between the thick boughs; and it was conspicuous by its height with the multitude of its branches.
12 Н о тя беше изтръгната с ярост, беше хвърлена на земята и източен вятър изсуши плода ѝ; яките ѝ жезли се счупиха, изсъхнаха; огънят ги изгори.
But it was plucked up in fury, it was cast down to the ground, and the east wind dried up its fruit; its strong rods were broken and withered; the fire consumed them.
13 А сега тя е посадена в пустиня, в суха и безводна земя.
And now it is planted in the wilderness, in a dry and thirsty ground:
14 И огън излезе от един жезъл от клончетата ѝ и изяде плода ѝ, така че в нея вече няма жезъл, достатъчно як за владетелски скиптър. Това е плач и ще служи за плач.
and a fire is gone out of a rod of its branches, hath devoured its fruit; so that it hath no strong rod to be a sceptre for ruling. This is a lamentation, and shall be for a lamentation.