1 Т огава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израелевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израелтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

Then Solomon assembled the elders of Israel, and all the heads of the tribes, the princes of the fathers of the children of Israel, unto king Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of Jehovah out of the city of David, which is Zion.

2 И така всички Израелеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

And all the men of Israel assembled themselves to king Solomon at the feast in the month Ethanim, that is, the seventh month.

3 А когато дойдоха всички Израелеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

And all the elders of Israel came; and the priests took up the ark.

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

And they brought up the ark of Jehovah, and the tent of meeting, and all the holy vessels that were in the tent: the priests and the Levites brought them up.

5 А цар Соломон и цялото Израелево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

And king Solomon, and all the assembly of Israel that were assembled to him, with him before the ark, sacrificed sheep and oxen, which could not be counted nor numbered for multitude.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

And the priests brought in the ark of the covenant of Jehovah to its place, into the oracle of the house, into the most holy place, under the wings of the cherubim;

7 З ащото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

for the cherubim stretched forth wings over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and its staves above.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

And the staves were long, so that the ends of the staves were seen from the holy place before the oracle, but they were not seen without. And there they are to this day.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израелтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

There was nothing in the ark save the two tables of stone which Moses placed there at Horeb, when Jehovah made with the children of Israel, when they came out of the land of Egypt.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

And it came to pass when the priests were come out of the holy place, that the cloud filled the house of Jehovah,

11 т ака че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

and the priests could not stand to do their service because of the cloud; for the glory of Jehovah had filled the house of Jehovah.

12 Т огава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

Then said Solomon: Jehovah said that he would dwell in the thick darkness.

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

I have indeed built a house of habitation for thee, a settled place for thee to abide in for ever.

14 П осле царят обърна лицето си и благослови цялото Израелево общество, докато цялото Израелево общество стоеше на крака:

And the king turned his face, and blessed the whole congregation of Israel; and the whole congregation of Israel stood.

15 Б лагословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

And he said: Blessed be Jehovah the God of Israel, who spoke with his mouth unto David my father, and hath with his hand fulfilled it, saying,

16 О т деня, когато изведох народа Си Израел от Египет, не избрах измежду всички Израелеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израел.

Since the day that I brought forth my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel to build a house in, that my name might be there; but I have chosen David to be over my people Israel.

17 Б аща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израелевия Бог.

And it was in the heart of David my father to build a house unto the name of Jehovah the God of Israel.

18 Н о Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

But Jehovah said to David my father, Whereas it was in thy heart to build a house unto my name, thou didst well that it was in thy heart;

19 Т и обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

nevertheless thou shalt not build the house; but thy son that shall come forth out of thy loins, he shall build the house unto my name.

20 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израелевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израелевия Бог.

And Jehovah has performed his word which he spoke; and I am risen up in the room of David my father, and sit on the throne of Israel, as Jehovah promised, and I have built the house unto the name of Jehovah the God of Israel.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

And I have set there a place for the ark, wherein is the covenant of Jehovah, which he made with our fathers when he brought them out of the land of Egypt.

22 Т огава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израелево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

And Solomon stood before the altar of Jehovah in the presence of the whole congregation of Israel, and spread forth his hands toward the heavens.

23 Г осподи, Боже Израелев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

And he said, Jehovah, God of Israel! there is no God like thee, in the heavens above, or on the earth beneath, who keepest covenant and mercy with thy servants that walk before thee with all their heart;

24 Т и си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал - да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

who hast kept with thy servant David my father that which thou didst promise him; thou spokest with thy mouth, and hast fulfilled with thy hand, as at this day.

25 С ега, Господи, Боже Израелев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израелевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

And now, Jehovah, God of Israel, keep with thy servant David my father that which thou hast promised him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit on the throne of Israel, if only thy sons take heed to their way, to walk before me as thou hast walked before me.

26 И така, сега, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

And now, O God of Israel, let thy words, I pray thee, be verified, which thou hast spoken unto thy servant David my father.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

But will God indeed dwell on the earth? Behold, the heavens, and the heaven of heavens, cannot contain thee; how much less this house which I have built!

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

Yet have respect unto the prayer of thy servant, and to his supplication, Jehovah, my God, to hearken unto the cry and to the prayer which thy servant prayeth before thee this day;

29 Н ека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

that thine eyes may be open upon this house night and day, upon the place of which thou hast said, My name shall be there: to hearken unto the prayer which thy servant prayeth toward this place.

30 С лушай молбата на слугата Си и на народа Си Израел, когато се молят на това място - да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

And hearken unto the supplication of thy servant, and of thy people Israel, when they shall pray toward this place, and hear thou in thy dwelling-place, in the heavens, and when thou hearest, forgive.

31 А ко някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

If a man have sinned against his neighbour, and an oath be laid upon him to adjure him, and the oath come before thine altar in this house;

32 т огава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

then hear thou in the heavens, and do, and judge thy servants, condemning the wicked, to bring his way upon his own head; and justifying the righteous, giving him according to his righteousness.

33 К огато народът Ти Израел бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

When thy people Israel are put to the worse before the enemy, because they have sinned against thee, and shall turn again to thee, and confess thy name, and pray, and make supplication unto thee in this house;

34 т огава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израел и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

then hear thou in the heavens, and forgive the sin of thy people Israel, and bring them again unto the land that thou gavest unto their fathers.

35 К огато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

When the heavens are shut up, and there is no rain, because they have sinned against thee; if they pray toward this place, and confess thy name, and turn from their sin, because thou hast afflicted them;

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израел и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

then hear thou in the heavens, and forgive the sin of thy servants, and of thy people Israel, when thou teachest them the good way wherein they should walk; and give rain upon thy land, which thou hast given to thy people for an inheritance.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

If there be famine in the land, if there be pestilence, if there be blight, mildew, locust, caterpillar; if their enemy besiege them in the land of their gates; whatever plague, whatever sickness there be:

38 т огава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израел, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

what prayer, what supplication soever be made by any man, of all thy people Israel, when they shall know every man the plague of his own heart, and shall spread forth his hands toward this house;

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

then hear thou in the heavens, the settled place of thy dwelling, and forgive, and do, and render unto every man according to all his ways, whose heart thou knowest (for thou, thou only, knowest the hearts of all the children of men),

40 з а да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

that they may fear thee all the days that they live upon the land which thou gavest unto our fathers.

41 О ще за чужденеца, който не е от народа Ти Израел, а идва от далечна страна, заради Твоето име

And as to the stranger also, who is not of thy people Israel, but cometh out of a far country for thy name's sake

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом,

(for they shall hear of thy great name, and of thy mighty hand, and of thy stretched-out arm); when he shall come and pray toward this house,

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

hear thou in the heavens thy dwelling-place, and do according to all that the stranger calleth to thee for; in order that all peoples of the earth may know thy name, that they may fear thee as do thy people Israel; and that they may know that this house which I have built is called by thy name.

44 А ко народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

If thy people go out to battle against their enemy, by the way that thou shalt send them, and they pray to Jehovah toward the city that thou hast chosen, and the house that I have built unto thy name;

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

then hear thou in the heavens their prayer and their supplication, and maintain their right.

46 А ко съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

If they have sinned against thee, (for there is no man that sinneth not,) and thou be angry with them, and give them up to the enemy, and they have carried them away captives unto the enemy's land, far or near;

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

and if they shall take it to heart in the land whither they were carried captive, and repent, and make supplication unto thee in the land of them that carried them captive, saying, We have sinned, and have done iniquity, we have dealt perversely;

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

and if they return unto thee with all their heart and with all their soul, in the land of their enemies who led them away captive, and pray unto thee toward their land which thou gavest unto their fathers, the city that thou hast chosen, and the house that I have built unto thy name;

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

then hear thou in the heavens, the settled place of thy dwelling, their prayer and their supplication, and maintain their right;

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

and forgive thy people their sin against thee, and all their transgressions whereby they have transgressed against thee, and give them to find compassion with those who carried them captive, that they may have compassion on them

51 з ащото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

(for they are thy people, and thine inheritance, which thou broughtest forth out of Egypt, from the midst of the furnace of iron)—

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израел, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

thine eyes being open unto the supplication of thy servant, and unto the supplication of thy people Israel, to hearken unto them in all that they call for unto thee.

53 з ащото Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

For thou hast separated them from among all peoples of the earth, to be thine inheritance, as thou spokest through Moses thy servant, when thou broughtest our fathers out of Egypt, O Lord Jehovah.

54 С лед като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

And it was so, that when Solomon had ended praying all this prayer and supplication to Jehovah, he arose from before the altar of Jehovah, from kneeling on his knees with his hands spread forth to the heavens,

55 И застана и благослови цялото Израелево общество, като каза:

and he stood and blessed the whole congregation of Israel with a loud voice, saying,

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израел според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

Blessed be Jehovah, who has given rest to his people Israel, according to all that he promised: there has not failed one word of all his good promises which he spoke through Moses his servant!

57 Д ано Господ, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

Jehovah our God be with us, as he was with our fathers; let him not forsake us nor cast us off:

58 Д а преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

that he may incline our hearts to him, to walk in all his ways, and to keep his commandments and his statutes and his ordinances, which he commanded our fathers.

59 И тези думи, с които се помолих на Господа, нека бъдат денем и нощем близо до Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израел според всекидневната нужда,

And let these my words, with which I have made supplication before Jehovah, be nigh to Jehovah our God day and night, that he maintain the right of his servant, and the right of his people Israel, as the matter of each day shall require;

60 т ака че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

that all peoples of the earth may know that Jehovah is God, that there is none else;

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

and that your heart may be perfect with Jehovah our God, to walk in his statutes and to keep his commandments, as at this day.

62 Т огава царят заедно с целия Израел принесоха жертви пред Господа.

And the king, and all Israel with him, offered sacrifices before Jehovah.

63 З а мирни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израелтяни осветиха Господния дом.

And Solomon sacrificed a sacrifice of peace-offerings, which he sacrificed to Jehovah, twenty-two thousand oxen and a hundred and twenty thousand sheep. So the king and all the children of Israel dedicated the house of Jehovah.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

The same day the king hallowed the middle of the court that was before the house of Jehovah; for there he offered the burnt-offerings, and the oblations, and the fat of the peace-offerings, because the brazen altar that was before Jehovah was too small to receive the burnt-offerings, and the oblations, and the fat of the peace-offerings.

65 П о този начин Соломон заедно с целия Израел - голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток - спазваха в онова време празника пред Господа, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

And at that time Solomon held the feast, and all Israel with him, a great congregation, from the entrance of Hamath unto the torrent of Egypt, before Jehovah our God, seven days and seven days, fourteen days.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израел.

On the eighth day he sent the people away; and they blessed the king, and went to their tents, joyful and glad of heart for all the goodness that Jehovah had done to David his servant, and to Israel his people.