1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Remember, O Jehovah, what is come upon us; consider, and see our reproach.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Our water have we to drink for money, our wood cometh unto us for a price.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Our pursuers are on our necks: we are weary, we have no rest.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

We have given the hand to Egypt, to Asshur, to be satisfied with bread.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Our fathers have sinned, they are not; and we bear their iniquities.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Bondmen rule over us: there is no deliverer out of their hand.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

We have to get our bread at the risk of our lives, because of the sword of the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Our skin gloweth like an oven, because of the burning heat of the famine.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

They have ravished the women in Zion, the maids in the cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Princes were hanged up by their hand; the faces of elders were not honoured.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

The young men have borne the mill, and the youths have stumbled under the wood.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

The elders have ceased from the gate, the young men from their music.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

The joy of our heart hath ceased; our dance is turned into mourning.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

The crown is fallen from our head: woe unto us, for we have sinned!

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

For this our heart is faint; for these things our eyes have grown dim,

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Because of the mountain of Zion, which is desolate: foxes walk over it.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Thou, Jehovah, dwellest for ever; thy throne is from generation to generation.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Wherefore dost thou forget us for ever, dost thou forsake us so long time?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Turn thou us unto thee, Jehovah, and we shall be turned; renew our days as of old.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Or is it that thou hast utterly rejected us? Wouldest thou be exceeding wroth against us?