1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Acuérdate, oh SEÑOR, de lo que nos ha sucedido. Ve y mira nuestro oprobio.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Nuestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Huérfanos somos sin padre; nuestras madres son como viudas.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Nuestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Persecución padecemos sobre nuestra cerviz; nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Al egipcio y al asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Siervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien nos librara de su mano.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante de la espada del desierto.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Nuestra piel se ennegreció como un horno a causa del ardor del hambre.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Violaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

A los príncipes colgaron con su mano; no respetaron el rostro de los ancianos.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Llevaron los jóvenes a moler, y los niños desfallecieron en la leña.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Los ancianos cesaron de la puerta, los jóvenes de sus canciones.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Cesó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Cayó la corona de nuestra cabeza. ¡Ay ahora de nosotros! Porque pecamos.

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

Por esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestro ojos,

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Por el Monte de Sion que está asolado; zorras andan en él.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Mas tú, SEÑOR, permanecerás para siempre; tu trono de generación en generación.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Vuélvenos, oh SEÑOR, a ti, y nos volveremos; renueva nuestros días como al principio.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Porque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.