1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

Alef: Yo soy un hombre que ve aflicción en la vara de su enojo.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

Alef: Me guió y me llevó en tinieblas, mas no en luz.

3 Н авярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

Alef: Ciertamente contra mí volvió y revolvió su mano todo el día.

4 З астари плътта и кожата ми; строши костите ми.

Bet: Hizo envejecer mi carne y mi piel; quebrantó mis huesos.

5 И здигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

Bet: Edificó contra mí, y me cercó de tósigo y de trabajo.

6 С ложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

Bet: Me asentó en oscuridades, como los muertos para siempre.

7 О бгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

Guímel: Me cercó de seto, y no saldré; agravó mis grillos.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Guímel: Aun cuando clamé y di voces, cerró mi oración.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

Guímel: Cercó de seto mis caminos a piedra tajada, torció mis senderos.

10 С тана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Dálet: Oso que acecha fue para mí, como león en escondrijos.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

Dálet: Torció mis caminos, y me despedazó; me tornó asolado.

12 О пъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

Dálet: Su arco entesó, y me puso como blanco a la saeta.

13 з аби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

He: Hizo entrar en mis riñones las saetas de su aljaba.

14 С танах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

He: Fui escarnio a todo mi pueblo, canción de ellos todos los días.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

He: Me llenó de amarguras, me embriagó de ajenjo.

16 П ри това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

Vau: Me quebró los dientes con cascajo, me cubrió de ceniza.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

Vau: Y mi alma se alejó de la paz, me olvidé del bien.

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

Vau: Y dije: Pereció mi fortaleza, y mi esperanza del SEÑOR.

19 П омни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

Zain: Acuérdate de mi aflicción y de mi lloro, del ajenjo y de la hiel.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

Zain: Lo tendrá aún en memoria mi alma, porque en mí está humillada.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда:

Zain: Esto reduciré a mi corazón, por tanto esperaré.

22 ч е по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

Chet: Es por las misericordias del SEÑOR que no somos consumidos, porque nunca decayeron sus misericordias.

23 Т е се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

Chet: Nuevas son cada mañana; grande es tu fe.

24 Г оспод е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

Chet: Mi parte es el SEÑOR, dijo mi alma; por tanto a él esperaré.

25 Б лаг е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Tet: Bueno es el SEÑOR a los que en él esperan, al alma que le buscare.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

Tet: Bueno es esperar callando en la salvación del SEÑOR.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

Tet: Bueno es al varón, si llevare el yugo desde su juventud.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

Yod: Se sentará solo, y callará, porque lo llevó sobre sí.

29 Н ека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

Yod: Pondrá su boca en el polvo, si por ventura habrá esperanza.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

Yod: Dará la mejilla al que le hiriere; se llenará de afrenta.

31 З ащото Господ не отхвърля довека.

Cof: Porque el Señor no desechará para siempre;

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

Cof: Antes si afligiere, también se compadecerá según la multitud de sus misericordias.

33 З ащото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

Cof: Porque no aflige ni acongoja de su corazón a los hijos de los hombres.

34 Д а се тъпчат с крака всичките затворници на света,

Lámed: Para desmenuzar debajo de sus pies todos los encarcelados de la tierra,

35 д а се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

Lámed: Para hacer apartar el derecho del hombre ante la presencia del Altísimo,

36 д а се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

Lámed: Para trastornar al hombre en su causa, el Señor no lo sabe.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

Mem: ¿Quién será aquel que diga, que vino algo que el Señor no mandó?

38 О т устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

Mem: ¿De la boca del Altísimo no saldrá malo ni bueno?

39 З ащо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

Mem: ¿Por qué tiene dolor el hombre viviente, el hombre en su pecado?

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

Nun: Escudriñemos nuestros caminos, y busquemos, y volvámonos al SEÑOR.

41 Н ека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

Nun: Levantemos nuestros corazones con las manos a Dios en los cielos.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

Nun: Nosotros nos hemos rebelado, y fuimos desleales; por tanto tú no perdonaste.

43 П окрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

Sámec: Desplegaste la ira, y nos perseguiste; mataste, no perdonaste.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Sámec: Te cubriste de nube, para que no pasara la oración nuestra.

45 Н аправил си ни като помия и смет сред племената.

Sámec: Raedura y abominación nos tornaste en medio de los pueblos.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

Pe: Todos nuestros enemigos abrieron sobre nosotros su boca.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Pe: Temor y lazo fue para nosotros, asolamiento y quebrantamiento.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

Pe: Ríos de aguas echan mis ojos, por el quebrantamiento de la hija de mi pueblo.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

Ayin Mis ojos destilan, y no cesan, porque no hay alivio,

50 д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Ayin Hasta que el SEÑOR mire y vea desde los cielos.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

Ayin Mis ojos contristaron mi alma, por todas las hijas de mi ciudad.

52 О нези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Tsade: Mis enemigos me dieron caza como a ave, sin razón.

53 О тнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

Tsade: Ataron mi vida en mazmorra, pusieron piedra sobre mí.

54 В оди стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

Tsade Aguas de avenida vinieron sobre mi cabeza; yo dije: muerto soy.

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

Cof: Invoqué tu nombre, oh SEÑOR, desde la cárcel profunda.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

Cof: Oíste mi voz; no escondas tu oído a mi clamor, para mi respiro.

57 п риближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

Cof: Te acercaste el día que te invoqué; dijiste: No temas.

58 З астъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Resh: Abogaste, Señor, la causa de mi alma; redimiste mi vida.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Resh: Tú has visto, oh SEÑOR, mi sinrazón; pleitea mi causa.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Resh: Tú has visto toda su venganza; todos sus pensamientos contra mí.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Sin: Tú has oído la afrenta de ellos, oh SEÑOR, todas sus maquinaciones contra mí;

62 д умите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

Sin: Los dichos de los que se levantaron contra mí, y su designio contra mí todo el día.

63 В иж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

Sin: Su sentarse, y su levantarse mira; yo soy su canción.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Tau: Dales el pago, oh SEÑOR, según la obra de sus manos.

65 щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Tau: Dales ansia de corazón, tu maldición a ellos.

66 щ е ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Tau: Persíguelos en tu furor, y quebrántalos de debajo de los cielos, oh SEÑOR.