1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Oh Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus tiempos, en los tiempos antiguos.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú con tu mano echaste los gentiles, y los plantaste a ellos en su lugar; afligiste los pueblos, y los arrojaste.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

Porque no heredaron la tierra por su espada, ni su brazo los libró; sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, porque te complaciste en ellos.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

Tú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes a Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Por medio de ti acornearemos a nuestros enemigos; en tu Nombre atropellaremos a nuestros adversarios.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

Porque no confiaré en mi arco, ni mi espada me salvará.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Porque tú nos has guardado de nuestros enemigos, y has avergonzado a los que nos aborrecían.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

En Dios nos alabamos todo el tiempo, y para siempre loaremos tu Nombre. (Selah.)

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

¶ Pero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; y no sales en nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

Nos hiciste retroceder del enemigo, y nos saquearon para sí los que nos aborrecieron.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

Nos pusiste como a ovejas para comida, y nos esparciste entre los gentiles.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

Has vendido tu pueblo de balde, y sin precio.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

Nos pusiste por vergüenza a nuestros vecinos, por escarnio y por burla a los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

Nos pusiste por proverbio entre los gentiles, por movimiento de cabeza en los pueblos.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

Cada día mi vergüenza está delante de mí, y me cubre la confusión de mi rostro,

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

por la voz del que me blasfema y deshonra, por la voz del enemigo y del que se venga.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

¶ Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; y no hemos faltado a tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

Cuando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, y nos cubriste con sombra de muerte,

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

si nos hubiéramos olvidado del Nombre de nuestro Dios, o alzado nuestras manos a dios ajeno,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¿No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

Antes por tu causa nos matan cada día; somos tenidos como ovejas para el degolladero.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

Despierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no nos deseches para siempre.

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro? ¿Olvidaste nuestra aflicción, y la opresión nuestra?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

Porque nuestra alma se ha agobiado hasta el polvo; nuestro vientre está pegado con la tierra.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Levántate para ayudarnos, y redímenos por tu misericordia.