1 С лед това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

¶ Y sucedió después de estas cosas, que fue dicho a José: He aquí tu padre está enfermo. Y él tomó consigo sus dos hijos Manasés y Efraín.

2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израел събра силите си и седна на леглото.

Y se hizo saber a Jacob, diciendo: He aquí tu hijo José viene a ti. Entonces se esforzó Israel, y se sentó sobre la cama;

3 Я ков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:

y dijo a José: El Dios Omnipotente me apareció en Luz en la tierra de Canaán, y me bendijo,

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

y me dijo: He aquí, yo te hago crecer, y te multiplicaré, y te pondré por estirpe de pueblos; y daré esta tierra a tu simiente después de ti por heredad perpetua.

5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

Y ahora tus dos hijos Efraín y Manasés, que te nacieron en la tierra de Egipto, antes que viniera a ti a la tierra de Egipto, míos son; como Rubén y Simeón, serán míos;

6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

y los que después de ellos has engendrado, serán tuyos; por el nombre de sus hermanos serán llamados en sus heredades.

7 А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).

Porque cuando yo venía de Padan-aram, se me murió Raquel en la tierra de Canaán, en el camino, como media legua de tierra viniendo a Efrata; y la sepulté allí en el camino de Efrata, que es Belén.

8 И като съгледа Йосифовите синове, Израел каза: Кои са тези?

¶ Y vio Israel los hijos de José, y dijo: ¿Quiénes son éstos?

9 А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

Y respondió José a su padre: Son mis hijos, que Dios me ha dado aquí. Y él dijo: Acércalos ahora a mí, y los bendeciré.

10 А очите на Израел бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

Y los ojos de Israel estaban ya tan agravados de la vejez, que no podía ver. Y los hizo acercarse a él, y él los besó y abrazó.

11 И Израел каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

Y dijo Israel a José: No pensaba yo ver tu rostro, y he aquí Dios me ha hecho ver también tu simiente.

12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.

Entonces José los sacó de entre sus rodillas, y se inclinó a tierra.

13 П осле Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израел, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израел, и ги доведе при него.

Y los tomó José a ambos, Efraín a su diestra, a la siniestra de Israel; y a Manasés a su siniestra, a la diestra de Israel; y los hizo acercarse a él.

14 А Израел простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка - на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).

Entonces Israel extendió su diestra, y la puso sobre la cabeza de Efraín, que era el menor, y su siniestra sobre la cabeza de Manasés, haciendo entender a sus manos, aunque Manasés era el primogénito.

15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;

Y bendijo a José, y dijo: El Dios en cuya presencia anduvieron mis padres Abraham e Isaac, el Dios que me mantiene desde que yo soy hasta este día,

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.

el Angel que me ha redimido de todo mal, bendiga a estos jóvenes; y mi nombre sea llamado en ellos, y el nombre de mis padres Abraham e Isaac; y se multipliquen en gran manera en medio de la tierra.

17 Н о Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,

Entonces viendo José que su padre ponía la mano derecha sobre la cabeza de Efraín, le pesó en sus ojos; y tomó la mano de su padre, para quitarla de sobre la cabeza de Efraín a la cabeza de Manasés.

18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.

Y dijo José a su padre: No así, padre mío, porque éste es el primogénito; pon tu diestra sobre su cabeza.

19 Н о баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

Mas su padre no quiso, y dijo: Lo sé, hijo mío, lo sé; también él vendrá a ser un pueblo, y será también acrecentado; pero su hermano menor será más grande que él, y su simiente será plenitud de gentiles.

20 И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израел ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! - като постави Ефрем пред Манасия.

Y los bendijo aquel día, diciendo: En ti bendecirá Israel, diciendo: Póngate Dios como a Efraín y como a Manasés. Y puso a Efraín delante de Manasés.

21 С лед това Израел каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

Y dijo Israel a José: He aquí, yo muero, mas Dios estará con vosotros, y os hará volver a la tierra de vuestros padres.

22 В прочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

Y yo te he dado a ti una parte sobre tus hermanos, la cual tomé yo de mano del amorreo con mi espada y con mi arco.