1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

¶ Palabras del Predicador, hijo de David, rey en Jerusalén.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Vanidad de vanidades, dijo el Predicador; vanidad de vanidades, todo es vanidad.

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

¿Qué provecho tiene el hombre de todo su trabajo con que se afana debajo del sol?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

¶ Generación va, y generación viene; mas la tierra siempre permanece.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

Y sale el sol, y se pone el sol, y con deseo retorna a su lugar donde vuelve a nacer.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

El viento va al mediodía, y rodea al norte; va rodeando de continuo, y por sus rodeos vuelve el viento de nuevo hasta completar su ciclo.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

Los ríos todos van al mar, y el mar no se llena; al lugar de donde los ríos vinieron, allí vuelven para correr de nuevo.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

Todas las cosas andan en trabajo más de lo que el hombre pueda decir; los ojos nunca se sacian de ver, ni los oídos de oír.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

¶ ¿Qué es lo que fue? Lo mismo que será. ¿Qué es lo que ha sido hecho? Lo mismo que se hará; y nada hay nuevo debajo del sol.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

¿Hay algo de que se pueda decir: He aquí esto es nuevo? Ya fue en los siglos que nos han precedido.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

No hay memoria de los primeros, ni tampoco de los postreros habrá memoria en los que serán después.

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

¶ Yo el Predicador fui rey sobre Israel en Jerusalén.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

Y di mi corazón a inquirir y buscar con sabiduría sobre todo lo que se hace debajo del cielo (este penoso trabajo dio Dios a los hijos de los hombres, en que se ocupen).

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

Yo miré todas las obras que se hacen debajo del sol; y he aquí, todo ello es vanidad y aflicción de espíritu.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Lo torcido no se puede enderezar; y lo falto no puede contarse.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

Hablé yo con mi corazón, diciendo: He aquí yo me he engrandecido, y he crecido en sabiduría sobre todos los que fueron antes de mí en Jerusalén; y mi corazón ha percibido mucha sabiduría y ciencia.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

Y di mi corazón a conocer la sabiduría, y la ciencia; y las locuras y los desvaríos conocí al fin que aun esto era aflicción de espíritu.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Porque en la mucha sabiduría hay mucha tristeza; y quien añade ciencia, añade dolor.