1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

¶ The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Vanity of vanities, saith the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

What profit does a man have of all his labour which he takes under the sun?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

¶ One generation passes away, and another generation comes, but the earth abides for ever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

The sun arises, and the sun goes down, and with desire returns to his place from which he arises again.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

The wind goes toward the south and turns about unto the north; it whirls about continually, and the wind returns again according to its circuits.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

All the rivers run into the sea; yet the sea is not full; unto the place from whence the rivers come, there they return again.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

All things are full of labour; more than man can express; the eye is not satisfied with seeing nor the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

¶ The thing that has been, it is that which shall be; and that which is done is that which shall be done; and there is no new thing under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

Is there any thing of which it may be said, See, this is new? it has been already of old time which was before us.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

¶ I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all things that are done under heaven (this sore travail God has given to the sons of man that they be occupied in it).

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

I have seen all the works that are done under the sun; and, behold, all is vanity and vexation of spirit.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

That which is crooked cannot be made straight, and that which is lacking cannot be numbered.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

I communed with my own heart, saying, Behold, I am come to great estate and have gotten more wisdom than all those that have been before me in Jerusalem; and my heart had great experience of wisdom and knowledge.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

And I gave my heart to know wisdom and knowledge and to know folly and those who are mad; I learned in the end that this also is vexation of spirit.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

For in much wisdom is much grief, and he that increases knowledge increases sorrow.