1 А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

¶ Now when Festus was come into the province, after three days he ascended from Caesarea to Jerusalem.

2 Т огава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

Then the prince of the priests and the principals of the Jews informed him against Paul and besought him,

3 и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

asking for grace against him, that he would send for him to Jerusalem, they placing an ambush in the way to kill him.

4 Ф ест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

But Festus answered that Paul should be kept at Caesarea and that he himself would depart shortly there.

5 з атова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

Let them, therefore, said he, who among you are able, go down with me and accuse this man, if there is anything in him.

6 И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

And when he had tarried among them no more than ten days, he went down unto Caesarea and the next day, sitting on the judgment seat, commanded Paul to be brought.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

And when he was come, the Jews who came down from Jerusalem stood round about and laid many and grievous complaints against Paul, which they could not prove.

8 н о Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

While he answered for himself, Neither against the law of the Jews, neither against the temple, nor yet against Caesar have I sinned in anything at all.

9 Н о Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

But Festus, willing to ingratiate himself with the Jews, answered Paul and said, Wilt thou go up to Jerusalem, and there be judged of these things before me?

10 А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

Then said Paul, I stand at Caesar’s judgment seat, where I ought to be judged; to the Jews I have done no wrong, as thou very well knowest.

11 З ащото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

For if I am an offender or have committed anything worthy of death, I do not refuse to die; but if there are none of these things of which these accuse me, no one may deliver me unto them. I appeal unto Caesar.

12 Т огава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

Then Festus, when he had conferred with the council, answered, Hast thou appealed unto Caesar? unto Caesar shalt thou go.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

¶ And after certain days King Agrippa and Bernice came unto Caesarea to salute Festus.

14 И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

And when they had been there many days, Festus declared Paul’s cause unto the king, saying, There is a certain man left in bonds by Felix,

15 З а него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

about whom, when I was at Jerusalem, the princes of the priests and the elders of the Jews informed me, desiring to have vengeance against him.

16 Н о им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

To whom I answered, It is not the manner of the Romans to deliver any man to die, before the one who is accused is face to face with his accusers and is given license to answer for himself concerning the crime laid against him.

17 И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

Therefore, when they were come here, without any delay on the next day I sat on the judgment seat and commanded the man to be brought forth.

18 Н о когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

Against whom when the accusers stood up, they brought no accusation of such things as I supposed,

19 а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

but had certain questions against him of their own superstition, and of one Jesus, who was dead, whom Paul affirmed to be alive.

20 И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

And because I doubted of such manner of questions, I asked him whether he would go to Jerusalem and there be judged of these matters.

21 Н о понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

But when Paul had appealed to be reserved unto the hearing of Augustus, I commanded him to be kept until I might send him to Caesar.

22 Т огава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Then Agrippa said unto Festus, I would also hear the man myself. Tomorrow, said he, thou shalt hear him.

23 Н а следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

And the next day when Agrippa was come and Bernice, with great pomp, and was entered into the place of hearing, with the tribunals and principal men of the city, at Festus’ commandment, Paul was brought forth.

24 Т огава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

Then Festus said, King Agrippa, and all men who are here present with us, ye see this man, about whom all the multitude of the Jews have dealt with me, both at Jerusalem and also here, crying that he ought not to live any longer.

25 Н о аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

But when I found that he had committed nothing worthy of death and that he himself has appealed to Augustus, I have determined to send him.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

Of whom I have no certain thing to write unto my lord. Therefore I have brought him forth before you, and specially before thee, O King Agrippa, that, after examination, I might have something to write.

27 З ащото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

For it seems to me unreasonable to send a prisoner, and not to signify the crimes laid against him.