1 С лушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

¶ Hear, O Israel: Thou art ready to pass over the Jordan this day to enter in to inherit that of Gentiles greater and mightier than thyself, cities great and fenced up to heaven,

2 н арод едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

A people, great and tall, sons of the Anakims, whom thou knowest and of whom thou hast heard say, Who can stand before the sons of Anak!

3 И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

Understand, therefore, this day that the LORD thy God is he who passes before thee; as a consuming fire he shall destroy them and humble them before thee, and thou shalt drive them out and destroy them quickly, as the LORD has said unto thee.

4 А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

Think not in thine heart, after the LORD thy God has cast them out from before thee, saying, Because of my righteousness the LORD has brought me in to inherit this land; rather for the wickedness of these Gentiles the LORD drives them out from before thee.

5 Н е поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

Not for thy righteousness or for the uprightness of thine heart, dost thou enter in to inherit their land; but for the wickedness of these Gentiles, the LORD thy God drives them out from before thee and that he may confirm the word which the LORD swore unto thy fathers, Abraham, Isaac, and Jacob.

6 И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

Understand, therefore, that the LORD thy God does not give thee this good land to inherit because of thy righteousness, for thou art a stiffnecked people.

7 П омни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

¶ Remember, and forget not, how thou hast provoked the LORD thy God to wrath in the wilderness; from the day that thou didst depart out of the land of Egypt until ye came unto this place, ye have been rebellious against the LORD.

8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

Also in Horeb ye provoked the LORD to wrath, so that the LORD was angry with you to have destroyed you.

9 К огато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

When I climbed up into the mount to receive the tables of stone, even the tables of the covenant which the LORD made with you, then I abode in the mount forty days and forty nights, without eating bread or drinking water;

10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

and the LORD delivered unto me two tables of stone written with the finger of God, and on them was written according to all the words which the LORD spoke with you in the mount out of the midst of the fire in the day of the assembly.

11 ( В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

And it came to pass at the end of forty days and forty nights that the LORD gave me the two tables of stone, even the tables of the covenant.

12 А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

And the LORD said unto me, Arise, go down quickly from here, for thy people which thou hast brought forth out of Egypt have corrupted themselves; they are quickly turned aside out of the way which I commanded them; they have made themselves a molten image.

13 Г оспод още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

Furthermore, the LORD spoke unto me, saying, I have seen this people, and, behold, it is a stiffnecked people.

14 о ставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

Let me alone that I may destroy them and blot out their name from under heaven; and I will make of thee a nation mightier and greater than they.

15 И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

So I turned and came down from the mount with the two tables of the covenant in my two hands and the mount burned with fire,

16 П огледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

and I looked, and, behold, ye had sinned against the LORD your God and had made yourselves a molten calf; ye had turned aside quickly out of the way which the LORD had commanded you.

17 Т огава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.

Then I took the two tables and cast them out of my two hands and broke them before your eyes.

18 П осле паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

And I fell down before the LORD, as at the first, forty days and forty nights; I neither ate bread nor drank water because of all your sins in which ye sinned in doing wickedly in the sight of the LORD, to provoke him to anger.

19 З ащото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

For I was afraid of the anger and hot displeasure with which the LORD was wroth against you to destroy you. But the LORD hearkened unto me at that time also.

20 Г оспод много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

And the LORD was very angry with Aaron to have destroyed him, and I prayed for Aaron also the same time.

21 Т огава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

And I took your sin, the calf which ye had made, and burnt it with fire and stamped it and ground it very small even until it was as small as dust, and I cast the dust thereof into the brook that descended out of the mount.

22 С ъщо в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

Also at Taberah and at Massah and at Kibrothhattaavah, ye provoked the LORD to wrath.

23 П осле, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

Likewise when the LORD sent you from Kadeshbarnea, saying, Go up and inherit the land which I have given you; then ye rebelled against the commandment of the LORD your God, and ye did not believe him nor hearken to his voice.

24 О т първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

Ye have been rebels against the LORD from the day that I knew you.

25 И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

Thus I fell down before the LORD forty days and forty nights, as I fell down at the first, because the LORD had said he would destroy you.

26 М олех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

I prayed, therefore, unto the LORD and said, O Lord GOD, destroy not thy people and thine inheritance, which thou hast ransomed through thy greatness, which thou hast brought forth out of Egypt with a mighty hand.

27 С помни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

Remember thy slaves, Abraham, Isaac, and Jacob; look not unto the stubbornness of this people nor to their wickedness nor to their sin,

28 д а не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

lest those of the land from which thou didst bring us out say, Because the LORD was not able to bring them into the land which he promised them or because he hated them, he has brought them out to slay them in the wilderness.

29 А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

Yet they are thy people and thine inheritance, which thou didst bring out by thy mighty power and by thy outstretched arm.