1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

¶ Now it came to pass after the death of Saul, when David was returned from the slaughter of the Amalekites, and David had abode two days in Ziklag;

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

it came to pass on the third day that, behold, a man came out of the camp from Saul with his clothes rent and earth upon his head, and so it was when he came to David, that he fell to the earth and did obeisance.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

And David said unto him, Where dost thou come from? And he said unto him, I am escaped out of the camp of Israel.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

And David said unto him, How went the matter? I pray thee, tell me. And he answered, The people fled from the battle, and many of the people fell and are dead, and Saul and Jonathan, his son, are dead also.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

And David said unto the young man that told him, How dost thou know that Saul and Jonathan, his son, are dead?

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

And the young man that told him said, As I happened by chance upon Mount Gilboa, behold, Saul leaned upon his spear, and the chariots and horsemen followed hard after him.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

And when he looked behind him, he saw me and called unto me. And I answered, Here am I.

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

And he said unto me, Who art thou? And I answered him, I am an Amalekite.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

He said unto me again, Stand, I pray thee, upon me and slay me, for anguish is come upon me, and all my soul is yet in me.

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

So I stood upon him and slew him because I was sure that he could not live after he was fallen, and I took the crown that was upon his head and the bracelet that was on his arm and have brought them here unto my lord.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

¶ Then David took hold on his clothes and rent them and likewise all the men that were with him.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

And they mourned and wept and fasted until evening for Saul and for Jonathan his son and for the people of the LORD, and for the house of Israel because they had fallen by the sword.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

And David said unto the young man that told him, From where art thou? And he answered, I am the son of a stranger, an Amalekite.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

And David said unto him, How wast thou not afraid to stretch forth thine hand to destroy the LORD’s anointed?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

Then David called one of the young men and said, Go near and fall upon him. And he smote him that he died.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

And David said unto him, Thy blood be upon thy head, for thy mouth has testified against thee, saying, I have slain the LORD’s anointed.

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

¶ And David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son.

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

(He also bade them teach the sons of Judah the use of the bow. Behold, it is written in the book of righteousness.)

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

The glory of Israel is slain upon thy high places! How are the mighty fallen!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Tell it not in Gath, publish it not in the streets of Askelon lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised triumph.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

Ye mountains of Gilboa, let there be no dew, neither let there be rain, upon you nor fields of offerings, for there the shield of the mighty is vilely cast away, the shield of Saul, as though he had not been anointed with oil.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

Without the blood of the slain, without the fat of the mighty, the bow of Jonathan never turned back, and the sword of Saul never returned empty.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Saul and Jonathan were loved and desired in their lives, and in their death they were not divided; they were swifter than eagles, they were stronger than lions.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

Ye daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet, with other delights, who put ornaments of gold upon your apparel.

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

How are the mighty fallen in the midst of the battle! O Jonathan, thou wast slain in thine high places.

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

I am distressed for thee, my brother Jonathan; very pleasant hast thou been unto me; thy love to me was wonderful, passing the love of women.

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

How are the valiant fallen, and the weapons of war perished!