1 З ащо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

¶ Why dost thou stand afar off, O LORD? Why dost thou hide thyself in times of trouble?

2 Ч рез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

The wicked in his pride persecutes the poor; let them be taken in the devices that they have imagined.

3 З ащото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

For the wicked boasts of his heart’s desire and blesses the covetous, whom the LORD abhors.

4 Н ечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

The wicked, through the pride of his countenance, does not seek after God: God is not in all his thoughts.

5 Н еговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

His ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight; as for all his enemies, he puffs at them.

6 К азва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

He has said in his heart, I shall not be moved, for I shall never be in adversity.

7 У стата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

His mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

8 С еди в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

He sits in the lurking places of the villages: in the secret places he murders the innocent: his eyes are secretly set against the poor.

9 П ричаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

He lies in wait secretly as a lion in his den: he lies in wait to catch the poor: he catches the poor when he draws him into his net.

10 Н авежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

He crouches and hides himself, and many are those who fall under his power.

11 К азва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

He has said in his heart, God has forgotten; he hides his face; he will never see it.

12 С тани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

¶ Arise, O LORD; O God, lift up thine hand; forget not the humble.

13 З ащо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

In what does the wicked irritate God? He has said in his heart, Thou wilt not require accountability.

14 Т и си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

Thou hast seen it, for thou dost behold mischief and spite to requite it with thy hand: the poor commits himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

15 С троши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

Break thou the arm of the wicked and the evil man; seek out his wickedness until thou find none.

16 Г оспод е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

The LORD is King for ever and ever; the Gentiles are perished out of his land.

17 Г осподи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

LORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart; thou wilt cause thine ear to hear:

18 з а да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

to judge the fatherless and the oppressed that the man of the earth may no longer oppress.