1 В ъв втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

¶ And in the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar dreamed dreams, with which his spirit was troubled, and his sleep fled from him.

2 Т огава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

Then the king commanded to call magicians, astrologers, enchanters, and Chaldeans, that they might show the king his dreams. So they came and presented themselves before the king.

3 Ц арят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

And the king said unto them, I have dreamed a dream, and my spirit was troubled to know the dream.

4 Т огава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

Then the Chaldeans spoke to the king in Syriack, O king, live for ever; tell thy servants the dream, and we will show the interpretation.

5 Ц арят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

The king answered and said to the Chaldeans, The thing is gone from my memory; if ye will not make known unto me the dream with its interpretation, ye shall be cut in pieces, and your houses shall be made a dunghill.

6 н о ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

But if ye show the dream and its interpretation, ye shall receive of me gifts and rewards and great honour: therefore show me the dream, and its interpretation.

7 Т е, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

They answered the second time and said, Let the king tell his servants the dream, and we will show the interpretation of it.

8 Ц арят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

The king answered and said, I know of certainty that ye would gain time because ye see the thing is gone from my memory.

9 О баче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

But if ye will not make known unto me the dream, there is but one decree for you for ye certainly prepare lying and corrupt words to speak before me, until the time is changed; therefore tell me the dream, and I shall know that ye can show me its interpretation.

10 Х алдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

The Chaldeans answered before the king, and said, There is not a man upon the earth that can show the king’s matter; furthermore there is no king, prince, nor lord that asked such a thing of any magician or astrologer or Chaldean.

11 Т ова, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

Finally, the thing that the king requires is singular, and there is no one that can show it before the king except the angels of God, whose dwelling is not with flesh.

12 З атова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

For this cause the king was angry and very furious and commanded to destroy all the wise men of Babylon.

13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

And the decree went forth, and the wise men were taken to be slain, and they sought Daniel and his fellows to kill them.

14 Т огава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

¶ Then Daniel spoke with counsel and wisdom to Arioch the captain of the king’s guard, who was gone forth to slay the wise men of Babylon.

15 Т ой каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

He spoke and said to Arioch the king’s captain, What is the reason for which this decree has gone forth from the king with such haste? Then Arioch made the thing known to Daniel.

16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

And Daniel went in, and asked the king that he give him time and that he would show the king the interpretation.

17 Т огава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

Then Daniel went to his house and made the thing known to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions,

18 з а да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

to petition mercies of the God of heaven concerning this mystery and that Daniel and his fellows should not perish with the rest of the wise men of Babylon.

19 Т огава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

Then the mystery was revealed unto Daniel in a night vision for which Daniel blessed the God of heaven.

20 Д аниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

And Daniel spoke and said, Blessed be the name of God from age to age for wisdom and might are his;

21 Т ой изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

and it is he that changes the times and the opportunities; he removes kings and sets up kings; he gives wisdom unto the wise and knowledge unto those that know understanding:

22 Т ой открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

He reveals that which is deep and hidden; he knows what is in darkness, and the light dwells with him.

23 Н а Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

Unto thee, O God of my fathers, do I confess and give thee praise that thou hast given me wisdom and might and now hast shown me what we asked of thee, for thou hast shown us the king’s matter.

24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

¶ After this Daniel went in unto Arioch, whom the king had ordained to destroy the wise men of Babylon; he went and said thus unto him, Do not destroy the wise men of Babylon; bring me in before the king, and I will show unto the king the interpretation.

25 Т огава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

Then Arioch brought Daniel in before the king in haste and said thus unto him, I have found a man of the captives of Judah that will make known unto the king the interpretation.

26 Ц арят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

The king answered and said to Daniel, whose name was Belteshazzar, Art thou able to make me understand the dream which I have seen and its interpretation?

27 Д аниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

Daniel answered in the presence of the king and said, The mystery which the king demands cannot be shown unto the king by wise men, astrologers, magicians, nor fortune-tellers.

28 Н о има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

But there is a God in the heavens who reveals the mysteries, and he has made known to the king Nebuchadnezzar what shall happen at the end of days. Thy dream, and the visions of thy head upon thy bed, is this:

29 Ц арю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

Thou, O king, in thy bed, thy thoughts rose up to know what should come to pass in the future; and he that reveals the mysteries showed thee what shall come to pass.

30 Н о колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

And unto me this mystery has been revealed, not for any wisdom that is in me more than in all those living but that I notify the interpretation to the king and that thou might understand the thoughts of thy heart.

31 Т и, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

¶ Thou, O king, didst see and behold a great image. This image, which was very large and whose glory was very sublime, stood before thee, and its form was terrible.

32 Г лавата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

The head of this image was of fine gold, its breasts and its arms of silver, its belly and its thighs of brass,

33 к раката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

its legs of iron, its feet part of iron and part of baked clay.

34 Т и си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

Thou didst see until a stone was cut out, not with hands, which smote the image upon its feet that were of iron and baked clay and broke them to pieces.

35 Т огава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

Then was the iron, the baked clay, the brass, the silver, and the gold broken to pieces together and became like the chaff of the summer threshingfloors; and the wind carried them away that no place was found for them again; and the stone that smote the image was made into a great mountain that filled the whole earth.

36 Т ова е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

This is the dream, and we will tell its interpretation before the king.

37 Ц арю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

Thou, O king, art king of kings, for the God of heaven has given thee the kingdom, the power, and the strength, and the majesty.

38 и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

And everything that is inhabited by children of men, beasts of the field, and fowls of the heaven, he has given into thine hand, and has made thee ruler over them all. Thou art this head of gold.

39 С лед тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

And after thee shall arise another kingdom inferior to thee, and another third kingdom of brass, which shall bear rule over all the land.

40 Щ е се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

And the fourth kingdom shall be strong as iron; and as iron breaks in pieces and subdues all things, and as iron that breaks all these things, it shall break in pieces and bruise.

41 А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

And whereas thou didst see the feet and toes, part of baked potters’ clay and part of iron, the kingdom shall be divisive; but there shall be in it some of the strength of the iron, such as thou didst see the iron mixed with baked clay.

42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

And as the toes of the feet were part of iron and part of baked clay, so the kingdom shall be partly strong, and partly fragile.

43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

Concerning that which thou didst see, the iron mixed with baked clay, they shall mingle themselves with the seed of men, but they shall not cleave one to another, even as iron does not mix with clay.

44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

And in the days of those kings the God of heaven shall raise up a kingdom which eternally shall never become corrupted, and this kingdom shall not be left to another people, but it shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand for ever.

45 К акто си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

In the manner which thou didst see that out of the mountain was cut one stone, not with hands, and that it broke in pieces the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold; the great God has shown the king what shall come to pass hereafter; and the dream is true, and its interpretation sure.

46 Т огава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

¶ Then the king Nebuchadnezzar fell upon his face and humbled himself before Daniel and commanded that they should sacrifice presents and sweet odours unto him.

47 Ц арят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

The king answered unto Daniel and said, Certainly the God that is your God is God of gods and the Lord of the kings and the revealer of the mysteries, seeing thou could reveal this mystery.

48 Т огава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

Then the king magnified Daniel and gave him many and great gifts and made him governor over the whole province of Babylon and prince of the governors over all the wise men of Babylon.

49 Д аниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

And Daniel requested of the king, and he set Shadrach, Meshach, and Abednego, over the affairs of the province of Babylon; but Daniel was at the gate of the king.