1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

¶ Certainly I applied my heart unto all of this that I might declare all of this: that the righteous and the wise and their works are in the hand of God; no man knows either love or hatred by all that passes before them.

2 В сичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

All things come alike to all: there is one event to the righteous and to the wicked; to the good and to the clean and to the unclean; to him that sacrifices and to him that does not sacrifice: as unto the good so unto the sinner; and unto him that swears as unto him that fears the oath.

3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

This is an evil among all things that are done under the sun, that there is one event unto all; and also that the heart of the sons of men is full of evil, and madness is in their heart while they live, and after that they go to the dead.

4 З ащото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

¶ For to him that is still among the living there is hope: for a living dog is better than a dead lion.

5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

For the living know that they shall die, but the dead do not know any thing; neither do they have any more reward, for their memory is placed into oblivion.

6 с ъщо и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

Even their love and their hatred and their envy is now perished; neither have they any more a portion in the age in any thing that is done under the sun.

7 И ди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

Go, eat thy bread with joy and drink thy wine with a joyful heart that thy works might be acceptable unto God.

8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

Thy garments shall always be white, and thy head shall never lack ointment.

9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

Live joyfully with the wife whom thou dost love all the days which thou art to live in this lake of vanity, which are given unto thee; all the days of thy vanity under the sun: for that is thy portion in this life, and in thy labour in which thou dost work under the sun.

10 В сичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

Whatever thy hand finds to do, do it with all thy might, for there is no work nor device nor knowledge nor wisdom in Sheol, where thou goest.

11 О бърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

¶ I returned and saw under the sun that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of prudence, nor yet grace to men of eloquence; but time and chance happens to them all.

12 З ащото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

For man also does not know his time: as the fishes that are taken in an evil net and as the birds that are caught in the snare, so are the sons of men snared in the evil time, when it falls suddenly upon them.

13 И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

¶ I have also seen this wisdom under the sun, which is important unto me:

14 И маше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

There was a little city and few men within it; and a great king came against it and besieged it and built great bulwarks against it;

15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

now there was found in it a poor wise man, and he by his wisdom delivered the city; yet no one remembered that same poor man.

16 Т огава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

Then I said, Wisdom is better than strength: even though the poor man’s knowledge is despised, and his words are not heard.

17 Д умите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

The words of wise men are heard in quiet more than the cry of him that rules among fools.

18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.

Wisdom is better than weapons of war, but one sinner destroys much good.