1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха),

¶ Now in the twelfth month, that is, the month Adar, on the thirteenth day of the same, when the king’s commandment and his law drew near to be put in execution, in the day that the enemies of the Jews hoped to have power over them, it was turned to the contrary; for the Jews took dominion over those that hated them.

2 ю деите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.

The Jews gathered themselves together in their cities throughout all the provinces of King Ahasuerus, to lay hand on such as sought their hurt; and no one could withstand them, for the fear of them had fallen upon all the peoples.

3 И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.

And all the princes of the provinces and the lieutenants and the captains and officers of the king helped the Jews because the fear of Mordecai fell upon them.

4 П онеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

For Mordecai was great in the king’s house, and his fame went out throughout all the provinces, for this man Mordecai waxed greater and greater.

5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.

Thus the Jews smote all their enemies with the stroke of the sword and slaughter and destruction and did what they would unto those that hated them.

6 В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.

And in Shushan, the palace, the Jews slew and destroyed five hundred men.

7 У биха и Фарсандат, Далфон, Аспата,

Then they also slew Parshandatha, Dalphon, Aspatha,

8 П орат, Адалий, Аридат,

Poratha, Adalia, Aridatha,

9 Ф армаст, Арисай, Аридай и Ваезет,

Parmashta, Arisai, Aridai, and Vajezatha,

10 д есетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.

the ten sons of Haman, the son of Hammedatha; the enemy of the Jews, they slew, but on the spoil they did not lay their hand.

11 Н а същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,

On the same day the number of those that were slain in Shushan, the palace, was brought before the king.

12 ц арят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено.

And the king said unto Esther, the queen, The Jews have slain and destroyed five hundred men in Shushan, the palace, and the ten sons of Haman; what have they done in the rest of the king’s provinces? Now what is thy petition, and it shall be granted thee? What is thy request further, and it shall be done?

13 Е стир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове.

Then said Esther, If it please the king, let it be granted to the Jews who are in Shushan to do tomorrow also according unto this day’s decree, and let Haman’s ten sons be hanged upon the gallows.

14 И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.

And the king commanded it to be so done; and it was given as law at Shushan; and they hanged Haman’s ten sons.

15 И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.

And the Jews that were in Shushan gathered themselves together also on the fourteenth day of the month Adar and slew three hundred men at Shushan; but on the spoil they did not lay their hand.

16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха. Празникът на Пурим

And the other Jews that were in the king’s provinces also gathered themselves together and stood for their lives and had rest from their enemies and slew of their foes seventy-five thousand, but they did not lay their hands on the spoil,

17 Т ова стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

on the thirteenth day of the month Adar; and on the fourteenth day of the same they rested and made it a day of banquet and gladness.

18 Н о юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

But the Jews that were at Shushan assembled together on the thirteenth day thereof and on the fourteenth thereof; and on the fifteenth day of the same they rested and made it a day of banquet and gladness.

19 Е то защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

Therefore, the Jews of the villages that dwelt in the unwalled towns made the fourteenth day of the month Adar a day of gladness and banquet and a good day and of sending portions one to another.

20 Т огава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,

¶ And Mordecai wrote these things and sent letters unto all the Jews that were in all the provinces of King Ahasuerus, both near and far,

21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,

to establish this among them that they should keep the fourteenth day of the month Adar and the fifteenth day of the same, yearly,

22 к ато дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите.

as the days in which the Jews had rest from their enemies and the month which was turned unto them from sorrow to joy and from mourning into a good day, that they should make them days of banquet and joy and of sending portions one to another and gifts to the poor.

23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

And the Jews accepting this began to do as Mordecai had written unto them.

24 п о причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби;

Because Haman, the son of Hammedatha, the Agagite, the enemy of the Jews, had devised against the Jews to destroy them and had cast Pur, that is, the lot, to consume them and to destroy them,

25 к огато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му.

but when she came before the king, he commanded by letters that his wicked device, which he devised against the Jews, should return upon his own head and that he and his sons should be hanged on the gallows.

26 З атова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило,

Therefore, they called these days Purim after the name of Pur. Therefore, for all the words of this letter and of that which they had seen concerning this matter and which had come unto them,

27 ю деите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година;

the Jews ordained and took upon them and upon their seed and upon all such as joined themselves unto them, so as it should not fail, that they would keep these two days according to their writing and according to their appointed time each year,

28 и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

and that these days should be remembered and kept throughout every generation, every family, every province, and every city, and that these days of Purim should not fail from among the Jews nor the memorial of them perish from their seed.

29 Т огава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим.

Then Esther, the queen, the daughter of Abihail, and Mordecai, the Jew, wrote with all authority, to confirm this second letter of Purim.

30 П ри това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство,

And he sent the letters unto all the Jews, to the hundred twenty-seven provinces of the kingdom of Ahasuerus, with words of peace and truth,

31 з а да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си.

to confirm these days of Purim in their times appointed, according as Mordecai, the Jew, and Esther, the queen, had enjoined them, and as they had decreed for themselves and for their seed, the words of the fastings and their cry.

32 И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.

And the commandment of Esther confirmed these words of Purim, and it was written in the book.