1 К огато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

¶ Now the days of David drew near that he should die; and he charged Solomon, his son, saying,

2 А з отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

I go the way of all the earth; be thou strong therefore and show thyself a man.

3 П ази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

Keep the charge of the LORD thy God, walking in his ways, keeping his statutes and his commandments and his rights and his testimonies, as it is written in the law of Moses, that thou may have understanding in all that thou doest and in everything that thou dost undertake,

4 з а да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израелевия престол.

that the LORD may confirm the word which he spoke concerning me, saying, If thy sons take heed to their way, walking before me in truth with all their heart and with all their soul, there shall not fail thee (said he) a man on the throne of Israel.

5 О свен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израелевите войски - на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

Moreover thou knowest also what Joab, the son of Zeruiah, did to me and what he did to the two captains of the host of Israel, unto Abner, the son of Ner and unto Amasa, the son of Jether, whom he slew, shedding the blood of war in peace and putting the blood of war upon his girdle that was about his loins and in his shoes that were on his feet.

6 П остъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

Do, therefore, according to thy wisdom and let not his hoar head go down to Sheol in peace.

7 Н о покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

But show mercy unto the sons of Barzillai, the Gileadite, and let them be of those that eat at thy table, for they came thus unto me when I fled because of Absalom, thy brother.

8 Е то, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.

And, behold, thou hast with thee Shimei, the son of Gera, a Benjamite of Bahurim, who cursed me with a grievous curse in the day when I went to Mahanaim. But he came down to meet me at the Jordan, and I swore to him by the LORD, saying, I will not put thee to death with the sword.

9 С ега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

Now therefore do not hold him guiltless, for thou art a wise man and knowest what thou should do with him, but thou shalt bring his hoar head down to Sheol with blood.

10 Т ака Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

And David slept with his fathers and was buried in the city of David.

11 А времето, през което Давид царува̀ над Израел, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години - в Йерусалим. Начало на царуването на Соломон

The days that David reigned over Israel were forty years; he reigned seven years in Hebron, and he reigned thirty-three years in Jerusalem.

12 С оломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

¶ Then Solomon sat upon the throne of David his father, and his kingdom was established greatly.

13 Т огава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

Then Adonijah, the son of Haggith, came to Bathsheba, the mother of Solomon. And she said, Comest thou peaceably? And he said, Peaceably.

14 П осле Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

He said moreover, I have a word to say unto thee. And she said, Say on.

15 Т огава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израел беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

And he said, Thou knowest that the kingdom was mine and that all Israel had set their faces on me that I should reign, but the kingdom is turned about and is become my brother’s, for by the LORD it was his.

16 С ега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

And now I ask one petition of thee, do not deny me. And she said unto him, Say on.

17 А дония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

Then he said, Speak, I pray thee, unto Solomon the king (for he will not deny thee) that he give me Abishag, the Shunammite to wife.

18 А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

And Bathsheba said, Well, I will speak for thee unto the king.

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

Bathsheba, therefore, went unto King Solomon, to speak unto him for Adonijah. And the king rose up to meet her and bowed himself unto her and sat down on his throne and caused a seat to be set for the king’s mother, and she sat on his right hand.

20 Т огава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

Then she said, I desire one small petition of thee; I pray thee, do not deny me. And the king said unto her, Ask on, my mother, for I will not deny thee.

21 И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

And she said, Let Abishag, the Shunammite, be given to Adonijah, thy brother, to wife.

22 Н о цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! - за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

And King Solomon answered and said unto his mother, And why dost thou ask Abishag, the Shunammite, for Adonijah? Ask for him the kingdom also, for he is my elder brother and he also has Abiathar, the priest, and Joab, the son of Zeruiah.

23 Т огава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

Then King Solomon swore by the LORD, saying, God do so to me and more also, if Adonijah has not spoken this word against his own life.

24 С ега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

Now, therefore, as the LORD lives, who has confirmed me, and set me on the throne of David, my father, and who has made me a house, as he promised, Adonijah shall be put to death today.

25 И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

Then King Solomon sent by the hand of Benaiah, the son of Jehoiada; and he fell upon him that he died.

26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

¶ And unto Abiathar, the priest, the king said, Go to Anathoth, unto thine own inheritance, for thou art worthy of death; but I will not put thee to death today because thou didst bare the ark of the Lord GOD before David, my father, and because thou hast been afflicted in all wherein my father was afflicted.

27 Т ака Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

So Solomon thrust out Abiathar from being priest unto the LORD that he might fulfil the word of the LORD, which he spoke concerning the house of Eli in Shiloh.

28 А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

And the news came to Joab, for Joab had turned after Adonijah, though he had not turned after Absalom. And Joab fled unto the tabernacle of the LORD and caught hold on the horns of the altar.

29 И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

And it was told King Solomon that Joab had fled unto the tabernacle of the LORD and that he was by the altar. Then Solomon sent Benaiah, the son of Jehoiada, saying, Go, fall upon him.

30 И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

And Benaiah entered into the tabernacle of the LORD and said unto him, Thus saith the king, Come forth. And he said, No, but I will die here. And Benaiah brought the king word again, saying, Thus said Joab, and thus he answered me.

31 А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

And the king said unto him, Do as he has said and fall upon him and bury him that thou may take away from me and from the house of my father the blood which Joab shed without a cause.

32 Г оспод ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израелевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

And the LORD shall return his blood upon his own head, who fell upon two men more righteous and better than he and slew them with the sword without my father David knowing of it: Abner, the son of Ner, captain of the host of Israel, and Amasa, the son of Jether, captain of the host of Judah.

33 Т ака кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

Their blood shall, therefore, return upon the head of Joab, and upon the head of his seed for ever; but upon David and upon his seed and upon his house and upon his throne shall there be peace for ever from the LORD.

34 Т огава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

So Benaiah, the son of Jehoiada, went up and fell upon him and slew him, and he was buried in his own house in the wilderness.

35 В место него царят постави свещеник Садок.

¶ And the king put Benaiah, the son of Jehoiada, in his place over the host; and Zadok, the priest, the king put in the place of Abiathar.

36 Т огава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

Afterward the king sent and called for Shimei and said unto him, Build thee a house in Jerusalem and dwell there, and do not go forth from there anywhere.

37 з ащото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

For it shall be that on the day thou goest out and passest over the brook Kidron, thou shalt know for certain that thou shalt surely die; thy blood shall be upon thine own head.

38 С емей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

And Shimei said unto the king, The word is good as my lord the king has said, so will thy slave do. And Shimei dwelt in Jerusalem many days.

39 С лед три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

But it came to pass at the end of three years that two of the slaves of Shimei ran away unto Achish, son of Maachah, king of Gath. And they told Shimei, saying, Behold, thy slaves are in Gath.

40 Т огава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

And Shimei arose and saddled his ass and went to Gath to Achish to seek his slaves. Shimei went, therefore, and brought his slaves from Gath.

41 С ъобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

And it was told Solomon how Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had come again.

42 Т огава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

Then the king sent and called for Shimei and said unto him, Did I not make thee to swear by the LORD and protested unto thee, saying, Know for certain, on the day thou goest out and walkest abroad anywhere that thou shalt surely die? And thou didst say unto me, The word that I have heard is good.

43 З ащо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

Why then hast thou not kept the oath of the LORD and the commandment that I have charged thee with?

44 Ц арят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

The king said moreover to Shimei, Thou knowest all the wickedness which thy heart knoweth well that thou didst to David my father; therefore, the LORD has turned thy wickedness upon thine own head;

45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол - утвърден пред Господа до века.

and King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the LORD for ever.

46 Т огава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

Then the king commanded Benaiah, the son of Jehoiada, who went out and fell upon him that he died. And the kingdom was confirmed in the hand of Solomon.