1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
¶ Nevertheless the first had its justifications of worship and its worldly sanctuary.
2 З ащото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;
For there was a tabernacle made: the first, in which was the lampstand and the table and the showbread, which is called the sanctuary.
3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,
And after the second veil was the tabernacle which is called the Holy of Holies,
4 к ъдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
which had a golden censer and the ark of the covenant overlaid round about with gold, in which was the golden urn that had the manna, and Aaron’s rod that budded, and the tables of the testament,
5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
and over it the cherubim of glory shadowing the seat of reconciliation, of which we cannot now speak particularly.
6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
Now when these things were thus ordained, the priests went always into the first tabernacle, accomplishing the service of God.
7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.
But into the second the high priest went alone once every year, not without blood, which he offered for his own ignorance, and for that of the people:
8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,
¶ The Holy Spirit signifying in this, that the way into the sanctuary was not yet made manifest, as long as the first tabernacle was yet standing:
9 к оято е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,
Which was a figure of that time present, in which were offered both gifts and sacrifices, that could not make him that did the service perfect, as pertaining to the conscience,
10 п онеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания - плътски постановления, наложени до едно време на преобразуване. Съвършената жертва на Исус Христос
but in foods and drinks and different washings and carnal ordinances, imposed on them until the time of correction.
11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,
But Christ being now come, high priest of the good things to come, by a greater and more perfect tabernacle, not made with hands, that is to say, not of this creation,
12 в еднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
neither by the blood of goats and calves, but by his own blood he entered in once into the sanctuary designed for eternal redemption.
13 З ащото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
For if the blood of bulls and of goats and the ashes of a heifer sprinkling the unclean, sanctified to the purifying of the flesh,
14 т о колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
how much more shall the blood of the Christ, who through the eternal Spirit offered himself without spot to God, purge your conscience from the works of death to serve the living God?
15 П о тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
¶ And for this cause he is the mediator of the new testament, so that death intervening for the redemption of the rebellions that took place under the first testament, those who are called might receive the promise of the eternal inheritance.
16 З ащото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.
For where a testament is, there must also of necessity intervene the death of the testator.
17 З ащото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.
For a testament is confirmed by the death: otherwise it is not valid as long as the testator lives.
18 З атова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.
From which came that not even the first one was dedicated without blood.
19 З ащото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:
For when Moses had read every commandment of the law to all the people, taking the blood of calves and of goats, with water, and scarlet wool, and hyssop, he sprinkled both the book and all the people,
20 " Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас."
saying, This is the blood of the testament which God has commanded unto you.
21 П ри това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.
Moreover he sprinkled with blood both the tabernacle and all the vessels of the ministry.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.
And almost all things are by the law purged with blood, and without shedding of blood there is no remission.
23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях.
¶ So that it was necessary that the figures of the heavenly things should be purified with these, but the heavenly things themselves with better sacrifices than these.
24 З ащото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;
For Christ is not entered into the sanctuary made with hands (which is a figure of the true), but into the heaven itself, now to appear in the presence of God for us,
25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв
nor yet that he should offer himself many times (as the high priest enters into the sanctuary each year with blood that is not his own);
26 ( иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
otherwise it would have been necessary for him to suffer many times since the foundation of the world; but now once in the consummation of the ages he has appeared to abolish sin by the sacrifice of himself.
27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
And as it is appointed unto men to die once, and after this the judgment;
28 т ака и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
so also the Christ is offered once to take away the sins of many; and unto those that wait for him without sin he shall appear the second time unto saving health.