1 З ащото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.

¶ For the law having a shadow of good things to come, and not the very image of the things, can never make perfect those who come by the same sacrifices which they offer year by year continually.

2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

Otherwise, they would cease to offer them, because those that sacrifice, once purged, would have no more conscience of sin.

3 Н о с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.

But in these sacrifices each year the same remembrance of sins is made.

4 З ащото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.

For the blood of bulls and of goats cannot take away sins.

5 З атова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло;

Therefore when he came into the world, he said, Sacrifice and offering thou dost not desire, but a body hast thou prepared me;

6 в сеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

in burnt offerings and sacrifices for sin thou hast had no pleasure.

7 Т огава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже."

¶ Then said I, Behold, I come (in the volume of the book it is written of me) to do thy will, O God.

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни" (които впрочем се принасят според закона),

Above when he said, Sacrifice and offering and burnt offerings and offering for sin thou dost not desire, neither hadst pleasure therein, which are offered by the law;

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.

then he said, Behold, I come to do thy will, O God. He took away the first, that he may establish the second.

10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

In this will, we are sanctified through the offering of the body of Jesus, the Christ, once for all.

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

And so every priest stands daily ministering and offering many times the same sacrifices, which can never take away sins,

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога

but this man, after he had offered one sacrifice for sins for ever, is seated at the right hand of God,

13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

waiting for that which follows, that is, until his enemies are made his footstool.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

For by one offering he has perfected for ever those that are sanctified.

15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:

Likewise the Holy Spirit gives us the same witness, who afterwards said,

16 " Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им", прибавя:

This is the testament that I will make with them after those days, saith the Lord, I will give my laws in their hearts, and in their souls will I write them;

17 " И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече."

and their sins and iniquities will I remember no more.

18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. Новият път на вярата

Now where remission of these is, there is no more offering for sin.

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището

¶ Having therefore, brethren, boldness to enter into the sanctuary by the blood of Jesus,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,

by a new and living way, which he has consecrated for us, through the veil, that is to say, his flesh;

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

and having that great priest over the house of God,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;

let us draw near with a true heart in full assurance of faith, having our hearts purified from an evil conscience and our bodies washed with pure water;

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

let us hold fast the profession of our hope without wavering (for he is faithful that promised).

24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,

And let us consider one another to provoke unto charity and unto good works,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Опасност от отстъпничество

not forsaking our gathering together, as the manner of some is, but exhorting one another and so much the more, when ye see that day approaching.

26 З ащото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

For if we sin wilfully after we have received the knowledge of the truth, there remains no more sacrifice for sins,

27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.

but a certain fearful hope of judgment and fiery indignation, which shall devour the adversaries.

28 А ко някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

He that despised the law of Moses died without mercy under two or three witnesses:

29 т огава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Of how much greater punishment, suppose ye, shall he be thought worthy, who has trodden underfoot the Son of God and has counted the blood of the covenant, with which he was sanctified, an unholy thing and has done despite unto the Spirit of grace?

30 З ащото познаваме Този, Който е казал: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя", и пак: "Господ ще съди народа Си."

For we know who he is that has said, Vengeance belongs to me, I will recompense, saith the Lord. And again, The Lord shall judge his people.

31 С трашно е да падне човек в ръцете на живия Бог. Наставления за постоянство и търпение

It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,

But bring to memory the former days, in which, after ye received the light, ye endured a great fight of afflictions;

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.

on the one hand ye were made a spectacle both by reproaches and tribulations, and on the other ye became companions of those that were so used.

34 З ащото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

For ye had compassion of me in my bonds and took joyfully the spoiling of your goods, knowing that in yourselves ye have a better substance in the heavens, and that abides.

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Do not lose, therefore, this your confidence, which has great recompense of reward;

36 З ащото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

for patience is necessary, so that after ye have done the will of God, ye might receive the promise.

37 " Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.

For yet a little while, and he that shall come will come and will not tarry.

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми."

Now the just shall live by faith, but if any man draws back, my soul shall have no pleasure in him.

39 Н ие обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

But we are not of those who draw back unto perdition, but faithful unto the saving of the soul.