1 П раведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото.

¶ The righteous perishes, and no man lays it to heart: and merciful men are taken away, none considering that the righteous is taken away from the evil to come.

2 Т ой се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.

He shall enter into peace: they shall rest in their beds, each one walking in his uprightness.

3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

¶ But come here, ye sons of the sorceress, generation of the adulterer and the whore.

4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,

Against whom do ye sport yourselves? Against whom do ye make a wide mouth, and draw out the tongue? Are ye not rebellious sons, a lying seed of transgression,

5 в ие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали?

inflaming yourselves with idols under every green tree, slaying the children in the valleys under the clefts of the rocks?

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?

Among the smooth stones of the valley is thy portion; they, they are thy lot: even unto them hast thou poured a drink offering, thou hast offered a present. Should I not avenge these things?

7 Н а висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва.

Upon the lofty and high mountain thou hast set thy bed: even there thou didst go up to offer sacrifice.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

Behind the doors also and the posts thou hast set up thy remembrance: for thou hast discovered thyself to another than me, and art gone up; thou hast enlarged thy bed and made thee a covenant with them; thou didst love their bed wherever thou didst see it.

9 О тишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята.

And thou didst go to the king with ointment and didst multiply thy perfumes, and didst send thy messengers far off, and didst debase thyself even unto Sheol.

10 У морила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.

Thou became wearied in the multitude of thy ways; yet thou didst not say, There is no remedy: thou hast found that which thou wast searching for; therefore thou repented not.

11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене?

And of whom hast thou reverenced or feared? Why dost thou lie; that thou hast not remembered me, nor have I come to thy thought? Have I not held my peace even of old, and thou hast never feared me?

12 А з ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза. Бог обещава помощ и изцеление

I will declare thy righteousness, and thy works; for they shall not profit thee.

13 К огато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.

¶ When thou criest, let thy companions deliver thee; but the wind shall carry them all away; vanity shall take them: but he that waits in me shall have the land by inheritance and shall possess the mountain of my holiness.

14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ.

And shall say, Clear away, clear away, level the way, take away the stumblingblocks out of the way of my people.

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се,

For thus has said the high and lofty One that inhabits eternity, whose name is The Holy One; I dwell in the high place and in holiness and with him also that is of a contrite and humble spirit to cause the spirit of the humble to live and to cause the heart of the contrite ones to live.

16 з ащото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал.

For I will not contend for ever, neither will I be always wroth: for by me is the spirit covered by the body, and I have made the souls.

17 П оради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си.

¶ For the iniquity of his covetousness I was wroth and smote him: I hid my face and was wroth, and he went on rebelliously in the way of his heart.

18 В идях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.

I have seen his ways and will heal him: I will lead him also and restore comforts unto him and to his mourners.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля.

I create the fruit of the lips; Peace, peace to him that is far off and to him that is near, said the LORD; and healed him.

20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.

But the wicked are like the sea in tempest, that cannot rest, whose waters cast up mire and dirt.

21 Н яма мир за нечестивите, казва моят Бог.

There is no peace, saith my God, for the wicked.