1 П раведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото.

The righteous perisheth, and no man layeth it to heart; and merciful men are taken away, none considering that the righteous is taken away from before the evil.

2 Т ой се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.

He entereth into peace: they rest in their beds, that hath walked in his uprightness.

3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

But draw near hither, ye sons of the sorceress, the seed of the adulterer and the harlot.

4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,

Against whom do ye sport yourselves? Against whom do ye make a wide mouth, draw out the tongue? Are ye not children of transgression, a seed of falsehood,

5 в ие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали?

inflaming yourselves with idols under every green tree, slaying the children in the valleys under the clefts of the rocks?

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?

Among the smooth of the torrent is thy portion; they, they are thy lot: even to them hast thou poured out a drink-offering, thou hast offered an oblation. Shall I be comforted myself as to these things?

7 Н а висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва.

Upon a lofty and high mountain hast thou set thy bed: even thither didst thou go up to offer sacrifice.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

Behind the doors also and the posts hast thou set up thy remembrance: for apart from me, thou hast uncovered thyself, and art gone up; thou hast enlarged thy bed, and hast made agreement with them; thou lovedst their bed, thou sawest their nakedness.

9 О тишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята.

And thou wentest to the king with ointment, and didst multiply thy perfumes, and didst send thy messengers afar off, and didst debase thyself unto Sheol.

10 У морила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.

Thou wast wearied by the multitude of thy ways; thou saidst not, It is of no avail. Thou didst find a quickening of thy strength; therefore thou wast not sick.

11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене?

And of whom hast thou been afraid or feared, that thou hast lied, and hast not remembered me, nor taken it to heart? Have not I even of long time held my peace, and thou fearest me not?

12 А з ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза. Бог обещава помощ и изцеление

I will declare thy righteousness, and thy works; and they shall not profit thee.

13 К огато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.

When thou criest, let them that are gathered by thee deliver thee! But a wind shall carry them all away, a breath shall take them; but he that putteth his trust in me shall inherit the land, and possess my holy mountain.

14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ.

And it shall be said, Cast up, cast up, prepare the way, take up the stumbling-blocks out of the way of my people.

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се,

For thus saith the high and lofty One that inhabiteth eternity, and whose name is Holy: I dwell in the high and holy, and with him that is of a contrite and humble spirit, to revive the spirit of the humble, and to revive the heart of the contrite ones.

16 з ащото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал.

For I will not contend for ever, neither will I be always wroth; for the spirit would fail before me, and the souls I have made.

17 П оради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си.

For the iniquity of his covetousness was I wroth, and smote him; I hid me, and was wroth, and he went on backslidingly in the way of his heart.

18 В идях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.

I have seen his ways, and will heal him; and I will lead him, and will restore comforts unto him and to those of his that mourn.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля.

I create the fruit of the lips: peace, peace to him afar off, and to him nigh, saith Jehovah; and I will heal him.

20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.

But the wicked are like the troubled sea, which cannot rest, and whose waters cast up mire and dirt.

21 Н яма мир за нечестивите, казва моят Бог.

There is no peace, saith my God, to the wicked.