1 О , да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти,

Oh, that thou wouldest rend the heavens, that thou wouldest come down,—that the mountains might flow down at thy presence,

2 к акто когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,

—as fire kindleth brushwood, as the fire causeth water to boil, to make thy name known to thine adversaries, that the nations might tremble at thy presence!

3 к огато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

When thou didst terrible things we looked not for, thou camest down, and the mountains flowed down at thy presence.

4 З ащото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат.

Never have heard, nor perceived by the ear, nor hath eye seen a God beside thee, who acteth for him that waiteth for him.

5 П осрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.

Thou meetest him that rejoiceth to do righteousness, those that remember thee in thy ways: (behold, thou wast wroth, and we have sinned:) in those is perpetuity, and we shall be saved.

6 З ащото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.

And we are all become as an unclean, and all our righteousnesses are as filthy rags; and we all fade as a leaf, and our iniquities, like the wind, have carried us away;

7 И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни.

and there is none that calleth upon thy name, that stirreth up himself to take hold of thee; for thou hast hidden thy face from us, and hast caused us to melt away through our iniquities.

8 Н о сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти - грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.

And now, Jehovah, thou art our Father; we are the clay, and thou our potter; and we all are the work of thy hand.

9 Н едей се гневи силно, Господи, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ.

Be not wroth very sore, O Jehovah, neither remember iniquity for ever. Behold, see, we beseech thee, we are all thy people.

10 Т воите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен.

Thy holy cities are become a wilderness, Zion is a wilderness, Jerusalem a desolation.

11 Н ашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха.

Our holy and our beautiful house, where our fathers praised thee, is burnt up with fire, and all our precious things are laid waste.

12 П ред вид на това ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Wilt thou restrain thyself in presence of these things, Jehovah? Wilt thou hold thy peace, and afflict us very sore?