1 О , да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти,

Oh that thou wouldest rend the heavens, that thou wouldest come down, that the mountains might quake at thy presence,

2 к акто когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,

as when fire kindleth the brushwood, and the fire causeth the waters to boil; to make thy name known to thine adversaries, that the nations may tremble at thy presence!

3 к огато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

When thou didst terrible things which we looked not for, thou camest down, the mountains quaked at thy presence.

4 З ащото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат.

For from of old men have not heard, nor perceived by the ear, neither hath the eye seen a God besides thee, who worketh for him that waiteth for him.

5 П осрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.

Thou meetest him that rejoiceth and worketh righteousness, those that remember thee in thy ways: behold, thou wast wroth, and we sinned: in them have we been of long time; and shall we be saved?

6 З ащото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.

For we are all become as one that is unclean, and all our righteousnesses are as a polluted garment: and we all do fade as a leaf; and our iniquities, like the wind, take us away.

7 И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни.

And there is none that calleth upon thy name, that stirreth up himself to take hold of thee; for thou hast hid thy face from us, and hast consumed us by means of our iniquities.

8 Н о сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти - грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.

But now, O Jehovah, thou art our Father; we are the clay, and thou our potter; and we all are the work of thy hand.

9 Н едей се гневи силно, Господи, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ.

Be not wroth very sore, O Jehovah, neither remember iniquity for ever: behold, look, we beseech thee, we are all thy people.

10 Т воите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен.

Thy holy cities are become a wilderness, Zion is become a wilderness, Jerusalem a desolation.

11 Н ашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха.

Our holy and our beautiful house, where our fathers praised thee, is burned with fire; and all our pleasant places are laid waste.

12 П ред вид на това ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Wilt thou refrain thyself for these things, O Jehovah? wilt thou hold thy peace, and afflict us very sore?