1 Т огава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

And the high priest said, Are these things so?

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

And he said, Brethren and fathers, hearken: The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Haran,

3 " Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

and said unto him, Get thee out of thy land, and from thy kindred, and come into the land which I shall show thee.

4 Т огава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

Then came he out of the land of the Chaldaeans, and dwelt in Haran: and from thence, when his father was dead, God removed him into this land, wherein ye now dwell:

5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

and he gave him none inheritance in it, no, not so much as to set his foot on: and he promised that he would give it to him in possession, and to his seed after him, when as yet he had no child.

6 И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

And God spake on this wise, that his seed should sojourn in a strange land, and that they should bring them into bondage, and treat them ill, four hundred years.

7 Н о Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

And the nation to which they shall be in bondage will I judge, said God: and after that shall they come forth, and serve me in this place.

8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

And he gave him the covenant of circumcision: and so Abraham begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac begat Jacob, and Jacob the twelve patriarchs.

9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

And the patriarchs, moved with jealousy against Joseph, sold him into Egypt: and God was with him,

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

and delivered him out of all his afflictions, and gave him favor and wisdom before Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.

11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

Now there came a famine over all Egypt and Canaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent forth our fathers the first time.

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

And at the second time Joseph was made known to his brethren; and Joseph's race became manifest unto Pharaoh.

14 Й осиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

And Joseph sent, and called to him Jacob his father, and all his kindred, threescore and fifteen souls.

15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

And Jacob went down into Egypt; and he died, himself and our fathers;

16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

and they were carried over unto Shechem, and laid in the tomb that Abraham bought for a price in silver of the sons of Hamor in Shechem.

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

But as the time of the promise drew nigh which God vouchsafed unto Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,

18 д окато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

till there arose another king over Egypt, who knew not Joseph.

19 Т ой постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

The same dealt craftily with our race, and ill-treated our fathers, that they should cast out their babes to the end they might not live.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

At which season Moses was born, and was exceeding fair; and he was nourished three months in his father's house.

21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

and when he was cast out, Pharaoh's daughter took him up, and nourished him for her own son.

22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

And Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians; and he was mighty in his words and works.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

But when he was well-nigh forty years old, it came into his heart to visit his brethren the children of Israel.

24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

And seeing one of them suffer wrong, he defended him, and avenged him that was oppressed, smiting the Egyptian:

25 к ато мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

and he supposed that his brethren understood that God by his hand was giving them deliverance; but they understood not.

26 Н а следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

And the day following he appeared unto them as they strove, and would have set them at one again, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?

27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

But he that did his neighbor wrong thrust him away, saying, Who made thee a ruler and a judge over us?

28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

Wouldest thou kill me, as thou killedst the Egyptian yesterday?

29 П оради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

And Moses fled at this saying, and became a sojourner in the land of Midian, where he begat two sons.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

And when forty years were fulfilled, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush.

31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

And when Moses saw it, he wondered at the sight: and as he drew near to behold, there came a voice of the Lord,

32 " Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and of Isaac, and of Jacob. And Moses trembled, and durst not behold.

33 И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

And the Lord said unto him, Loose the shoes from thy feet: for the place whereon thou standest is holy ground.

34 В идях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

I have surely seen the affliction of my people that is in Egypt, and have heard their groaning, and I am come down to deliver them: and now come, I will send thee into Egypt.

35 Т ози Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

This Moses whom they refused, saying, Who made thee a ruler and a judge? him hath God sent to be both a ruler and a deliverer with the hand of the angel that appeared to him in the bush.

36 Т ой ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

This man led them forth, having wrought wonders and signs in Egypt, and in the Red Sea, and in the wilderness forty years.

37 Т ози е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

This is that Moses, who said unto the children of Israel, A prophet shall God raise up unto you from among your brethren, like unto me.

38 Т ова е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

This is he that was in the church in the wilderness with the angel that spake to him in the Mount Sinai, and with our fathers: who received living oracles to give unto us:

39 к огото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

to whom our fathers would not be obedient, but thrust him from them, and turned back in their hearts unto Egypt,

40 к ато казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

saying unto Aaron, Make us gods that shall go before us: for as for this Moses, who led us forth out of the land of Egypt, we know not what is become of him.

41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

And they made a calf in those days, and brought a sacrifice unto the idol, and rejoiced in the works of their hands.

42 З атова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

But God turned, and gave them up to serve the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, Did ye offer unto me slain beasts and sacrifices Forty years in the wilderness, O house of Israel?

43 Н апротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

And ye took up the tabernacle of Moloch, And the star of the god Rephan, The figures which ye made to worship them: And I will carry you away beyond Babylon.

44 С кинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

Our fathers had the tabernacle of the testimony in the wilderness, even as he appointed who spake unto Moses, that he should make it according to the figure that he had seen.

45 к оято нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

Which also our fathers, in their turn, brought in with Joshua when they entered on the possession of the nations, that God thrust out before the face of our fathers, unto the days of David;

46 к ойто придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

who found favor in the sight of God, and asked to find a habitation for the God of Jacob.

47 А Соломон Му построи дом.

But Solomon built him a house.

48 Н о Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

Howbeit the Most High dwelleth not in houses made with hands; as saith the prophet,

49 " Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

The heaven is my throne, And the earth the footstool of my feet: What manner of house will ye build me? saith the Lord: Or what is the place of my rest?

50 Н е направи ли Моята ръка всичко това?"

Did not my hand make all these things?

51 Т върдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

Ye stiffnecked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Spirit: as your fathers did, so do ye.

52 К ого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

Which of the prophets did not your fathers persecute? and they killed them that showed before of the coming of the Righteous One; of whom ye have now become betrayers and murderers;

53 в ие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

ye who received the law as it was ordained by angels, and kept it not.

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

Now when they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed on him with their teeth.

55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

But he, being full of the Holy Spirit, looked up stedfastly into heaven, and saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,

56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

and said, Behold, I see the heavens opened, and the Son of Man standing on the right hand of God.

57 Н о те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

But they cried out with a loud voice, and stopped their ears, and rushed upon him with one accord;

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

and they cast him out of the city, and stoned him: and the witnesses laid down their garments at the feet of a young man named Saul.

59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

And they stoned Stephen, calling upon the Lord, and saying, Lord Jesus, receive my spirit.

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.

And he kneeled down, and cried with a loud voice, Lord, lay not this sin to their charge. And when he had said this, he fell asleep.