1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

Give ear, O my people, to my law: Incline your ears to the words of my mouth.

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

I will open my mouth in a parable; I will utter dark sayings of old,

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

Which we have heard and known, And our fathers have told us.

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

We will not hide them from their children, Telling to the generation to come the praises of Jehovah, And his strength, and his wondrous works that he hath done.

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

For he established a testimony in Jacob, And appointed a law in Israel, Which he commanded our fathers, That they should make them known to their children;

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

That the generation to come might know them, even the children that should be born; Who should arise and tell them to their children,

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

That they might set their hope in God, And not forget the works of God, But keep his commandments,

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

And might not be as their fathers, A stubborn and rebellious generation, A generation that set not their heart aright, And whose spirit was not stedfast with God.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

The children of Ephraim, being armed and carrying bows, Turned back in the day of battle.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

They kept not the covenant of God, And refused to walk in his law;

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

And they forgat his doings, And his wondrous works that he had showed them.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

Marvellous things did he in the sight of their fathers, In the land of Egypt, in the field of Zoan.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

He clave the sea, and caused them to pass through; And he made the waters to stand as a heap.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

In the day-time also he led them with a cloud, And all the night with a light of fire.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

He clave rocks in the wilderness, And gave them drink abundantly as out of the depths.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

He brought streams also out of the rock, And caused waters to run down like rivers.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

Yet went they on still to sin against him, To rebel against the Most High in the desert.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

And they tempted God in their heart By asking food according to their desire.

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Yea, they spake against God; They said, Can God prepare a table in the wilderness?

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

Behold, he smote the rock, so that waters gushed out, And streams overflowed; Can he give bread also? Will he provide flesh for his people?

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

Therefore Jehovah heard, and was wroth; And a fire was kindled against Jacob, And anger also went up against Israel;

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

Because they believed not in God, And trusted not in his salvation.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Yet he commanded the skies above, And opened the doors of heaven;

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

And he rained down manna upon them to eat, And gave them food from heaven.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

Man did eat the bread of the mighty: He sent them food to the full.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

He caused the east wind to blow in the heavens; And by his power he guided the south wind.

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

He rained flesh also upon them as the dust, And winged birds as the sand of the seas:

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

And he let it fall in the midst of their camp, Round about their habitations.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

So they did eat, and were well filled; And he gave them their own desire.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

They were not estranged from that which they desired, Their food was yet in their mouths,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

When the anger of God went up against them, And slew of the fattest of them, And smote down the young men of Israel.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

For all this they sinned still, And believed not in his wondrous works.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

Therefore their days did he consume in vanity, And their years in terror.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

When he slew them, then they inquired after him; And they returned and sought God earnestly.

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

And they remembered that God was their rock, And the Most High God their redeemer.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

But they flattered him with their mouth, And lied unto him with their tongue.

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

For their heart was not right with him, Neither were they faithful in his covenant.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

But he, being merciful, forgave their iniquity, and destroyed them not: Yea, many a time turned he his anger away, And did not stir up all his wrath.

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

And he remembered that they were but flesh, A wind that passeth away, and cometh not again.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

How oft did they rebel against him in the wilderness, And grieve him in the desert!

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

And they turned again and tempted God, And provoked the Holy One of Israel.

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

They remember not his hand, Nor the day when he redeemed them from the adversary;

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

How he set his signs in Egypt, And his wonders in the field of Zoan,

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

And turned their rivers into blood, And their streams, so that they could not drink.

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

He sent among them swarms of flies, which devoured them; And frogs, which destroyed them.

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

He gave also their increase unto the caterpillar, And their labor unto the locust.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

He destroyed their vines with hail, And their sycomore-trees with frost.

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

He gave over their cattle also to the hail, And their flocks to hot thunderbolts.

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

He cast upon them the fierceness of his anger, Wrath, and indignation, and trouble, A band of angels of evil.

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

He made a path for his anger; He spared not their soul from death, But gave their life over to the pestilence,

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

And smote all the first-born in Egypt, The chief of their strength in the tents of Ham.

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

But he led forth his own people like sheep, And guided them in the wilderness like a flock.

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

And he led them safely, so that they feared not; But the sea overwhelmed their enemies.

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

And he brought them to the border of his sanctuary, To this mountain, which his right hand had gotten.

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

He drove out the nations also before them, And allotted them for an inheritance by line, And made the tribes of Israel to dwell in their tents.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

Yet they tempted and rebelled against the Most High God, And kept not his testimonies;

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

But turned back, and dealt treacherously like their fathers: They were turned aside like a deceitful bow.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

For they provoked him to anger with their high places, And moved him to jealousy with their graven images.

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

When God heard this, he was wroth, And greatly abhorred Israel;

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

So that he forsook the tabernacle of Shiloh, The tent which he placed among men;

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

And delivered his strength into captivity, And his glory into the adversary's hand.

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

He gave his people over also unto the sword, And was wroth with his inheritance.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

Fire devoured their young men; And their virgins had no marriage-song.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

Their priests fell by the sword; And their widows made no lamentation.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

Then the Lord awaked as one out of sleep, Like a mighty man that shouteth by reason of wine.

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

And he smote his adversaries backward: He put them to a perpetual reproach.

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

Moreover he refused the tent of Joseph, And chose not the tribe of Ephraim,

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

But chose the tribe of Judah, The mount Zion which he loved.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

And he built his sanctuary like the heights, Like the earth which he hath established for ever.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

He chose David also his servant, And took him from the sheepfolds:

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

From following the ewes that have their young he brought him, To be the shepherd of Jacob his people, and Israel his inheritance.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

So he was their shepherd according to the integrity of his heart, And guided them by the skilfulness of his hands.