1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

Whither is thy beloved gone, O thou fairest among women? Whither hath thy beloved turned him, That we may seek him with thee?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

My beloved is gone down to his garden, To the beds of spices, To feed in the gardens, and to gather lilies.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

I am my beloved's, and my beloved is mine; He feedeth his flock among the lilies,

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

Thou art fair, O my love, as Tirzah, Comely as Jerusalem, Terrible as an army with banners.

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

Turn away thine eyes from me, For they have overcome me. Thy hair is as a flock of goats, That lie along the side of Gilead.

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Thy teeth are like a flock of ewes, Which are come up from the washing; Whereof every one hath twins, And none is bereaved among them.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

Thy temples are like a piece of a pomegranate Behind thy veil.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

There are threescore queens, and fourscore concubines, And virgins without number.

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

My dove, my undefiled, is but one; She is the only one of her mother; She is the choice one of her that bare her. The daughters saw her, and called her blessed; Yea, the queens and the concubines, and they praised her.

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

Who is she that looketh forth as the morning, Fair as the moon, Clear as the sun, Terrible as an army with banners?

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

I went down into the garden of nuts, To see the green plants of the valley, To see whether the vine budded, And the pomegranates were in flower.

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

Before I was aware, my soul set me Among the chariots of my princely people.

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Return, return, O Shulammite; Return, return, that we may look upon thee. Why will ye look upon the Shulammite, As upon the dance of Mahanaim?