1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

As snow in summer, and as rain in harvest, So honor is not seemly for a fool.

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

As the sparrow in her wandering, as the swallow in her flying, So the curse that is causeless alighteth not.

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

A whip for the horse, a bridle for the ass, And a rod for the back of fools.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

Answer not a fool according to his folly, Lest thou also be like unto him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

Answer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own conceit.

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

He that sendeth a message by the hand of a fool Cutteth off his own feet, and drinketh in damage.

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

The legs of the lame hang loose: So is a parable in the mouth of fools.

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

As one that bindeth a stone in a sling, So is he that giveth honor to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

As a thorn that goeth up into the hand of a drunkard, So is a parable in the mouth of fools.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

As an archer that woundeth all, So is he that hireth a fool and he that hireth them that pass by.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

As a dog that returneth to his vomit, So is a fool that repeateth his folly.

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

Seest thou a man wise in his own conceit? There is more hope of a fool than of him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The sluggard saith, There is a lion in the way; A lion is in the streets.

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

As the door turneth upon its hinges, So doth the sluggard upon his bed.

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

The sluggard burieth his hand in the dish; It wearieth him to bring it again to his mouth.

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

The sluggard is wiser in his own conceit Than seven men that can render a reason.

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

He that passeth by, and vexeth himself with strife belonging not to him, Is like one that taketh a dog by the ears.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

As a madman who casteth firebrands, Arrows, and death,

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

So is the man that deceiveth his neighbor, And saith, Am not I in sport?

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

For lack of wood the fire goeth out; And where there is no whisperer, contention ceaseth.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

As coals are to hot embers, and wood to fire, So is a contentious man to inflame strife.

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

The words of a whisperer are as dainty morsels, And they go down into the innermost parts.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

Fervent lips and a wicked heart Are like an earthen vessel overlaid with silver dross.

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

He that hateth dissembleth with his lips; But he layeth up deceit within him:

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

When he speaketh fair, believe him not; For there are seven abominations in his heart:

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

Though his hatred cover itself with guile, His wickedness shall be openly showed before the assembly.

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Whoso diggeth a pit shall fall therein; And he that rolleth a stone, it shall return upon him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

A lying tongue hateth those whom it hath wounded; And a flattering mouth worketh ruin.