1 A s snow in summer, and as rain in harvest, So honor is not seemly for a fool.

Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

2 A s the sparrow in her wandering, as the swallow in her flying, So the curse that is causeless alighteth not.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

3 A whip for the horse, a bridle for the ass, And a rod for the back of fools.

Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

4 A nswer not a fool according to his folly, Lest thou also be like unto him.

Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

5 A nswer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own conceit.

Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

6 H e that sendeth a message by the hand of a fool Cutteth off his own feet, and drinketh in damage.

Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

7 T he legs of the lame hang loose: So is a parable in the mouth of fools.

Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

8 A s one that bindeth a stone in a sling, So is he that giveth honor to a fool.

Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

9 A s a thorn that goeth up into the hand of a drunkard, So is a parable in the mouth of fools.

Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

10 A s an archer that woundeth all, So is he that hireth a fool and he that hireth them that pass by.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

11 A s a dog that returneth to his vomit, So is a fool that repeateth his folly.

Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

12 S eest thou a man wise in his own conceit? There is more hope of a fool than of him.

Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

13 T he sluggard saith, There is a lion in the way; A lion is in the streets.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 A s the door turneth upon its hinges, So doth the sluggard upon his bed.

Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

15 T he sluggard burieth his hand in the dish; It wearieth him to bring it again to his mouth.

Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

16 T he sluggard is wiser in his own conceit Than seven men that can render a reason.

Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

17 H e that passeth by, and vexeth himself with strife belonging not to him, Is like one that taketh a dog by the ears.

Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

18 A s a madman who casteth firebrands, Arrows, and death,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 S o is the man that deceiveth his neighbor, And saith, Am not I in sport?

така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

20 F or lack of wood the fire goeth out; And where there is no whisperer, contention ceaseth.

Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

21 A s coals are to hot embers, and wood to fire, So is a contentious man to inflame strife.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

22 T he words of a whisperer are as dainty morsels, And they go down into the innermost parts.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

23 F ervent lips and a wicked heart Are like an earthen vessel overlaid with silver dross.

Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

24 H e that hateth dissembleth with his lips; But he layeth up deceit within him:

Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

25 W hen he speaketh fair, believe him not; For there are seven abominations in his heart:

когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

26 T hough his hatred cover itself with guile, His wickedness shall be openly showed before the assembly.

макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

27 W hoso diggeth a pit shall fall therein; And he that rolleth a stone, it shall return upon him.

Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 A lying tongue hateth those whom it hath wounded; And a flattering mouth worketh ruin.

Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.