1 W hat shall we say then? Shall we continue in sin, that grace may abound?

Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

2 G od forbid. We who died to sin, how shall we any longer live therein?

Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?

3 O r are ye ignorant that all we who were baptized into Christ Jesus were baptized into his death?

Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?

4 W e were buried therefore with him through baptism unto death: that like as Christ was raised from the dead through the glory of the Father, so we also might walk in newness of life.

Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5 F or if we have become united with him in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection;

Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

6 k nowing this, that our old man was crucified with him, that the body of sin might be done away, that so we should no longer be in bondage to sin;

като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

7 f or he that hath died is justified from sin.

Защото който е умрял, той е оправдан от греха.

8 B ut if we died with Christ, we believe that we shall also live with him;

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,

9 k nowing that Christ being raised from the dead dieth no more; death no more hath dominion over him.

като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

10 F or the death that he died, he died unto sin once: but the life that he liveth, he liveth unto God.

Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.

11 E ven so reckon ye also yourselves to be dead unto sin, but alive unto God in Christ Jesus.

Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.

12 L et not sin therefore reign in your mortal body, that ye should obey the lusts thereof:

И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.

13 n either present your members unto sin as instruments of unrighteousness; but present yourselves unto God, as alive from the dead, and your members as instruments of righteousness unto God.

Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

14 F or sin shall not have dominion over you: for ye are not under law, but under grace.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Истинската свобода

15 W hat then? shall we sin, because we are not under law, but under grace? God forbid.

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16 K now ye not, that to whom ye present yourselves as servants unto obedience, his servants ye are whom ye obey; whether of sin unto death, or of obedience unto righteousness?

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17 B ut thanks be to God, that, whereas ye were servants of sin, ye became obedient from the heart to that form of teaching whereunto ye were delivered;

Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,

18 a nd being made free from sin, ye became servants of righteousness.

и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19 I speak after the manner of men because of the infirmity of your flesh: for as ye presented your members as servants to uncleanness and to iniquity unto iniquity, even so now present your members as servants to righteousness unto sanctification.

(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предавахте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

20 F or when ye were servants of sin, ye were free in regard of righteousness.

Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.

21 W hat fruit then had ye at that time in the things whereof ye are now ashamed? for the end of those things is death.

Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

22 B ut now being made free from sin and become servants to God, ye have your fruit unto sanctification, and the end eternal life.

Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.

23 F or the wages of sin is death; but the free gift of God is eternal life in Christ Jesus our Lord.

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.