1 W e have heard with our ears, O God, Our fathers have told us, What work thou didst in their days, In the days of old.

(По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T hou didst drive out the nations with thy hand; But them thou didst plant: Thou didst afflict the peoples; But them thou didst spread abroad.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 F or they gat not the land in possession by their own sword, Neither did their own arm save them; But thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, Because thou wast favorable unto them.

Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T hou art my King, O God: Command deliverance for Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 T hrough thee will we push down our adversaries: Through thy name will we tread them under that rise up against us.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 F or I will not trust in my bow, Neither shall my sword save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 B ut thou hast saved us from our adversaries, And hast put them to shame that hate us.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 I n God have we made our boast all the day long, And we will give thanks unto thy name for ever. Selah

С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 B ut now thou hast cast us off, and brought us to dishonor, And goest not forth with our hosts.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 T hou makest us to turn back from the adversary; And they that hate us take spoil for themselves.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 T hou hast made us like sheep appointed for food, And hast scattered us among the nations.

Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 T hou sellest thy people for nought, And hast not increased thy wealth by their price.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 T hou makest us a reproach to our neighbors, A scoffing and a derision to them that are round about us.

Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 T hou makest us a byword among the nations, A shaking of the head among the peoples.

Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 A ll the day long is my dishonor before me, And the shame of my face hath covered me,

Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 F or the voice of him that reproacheth and blasphemeth, By reason of the enemy and the avenger.

поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 A ll this is come upon us; Yet have we not forgotten thee, Neither have we dealt falsely in thy covenant.

Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O ur heart is not turned back, Neither have our steps declined from thy way,

Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 T hat thou hast sore broken us in the place of jackals, And covered us with the shadow of death.

макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we have forgotten the name of our God, Or spread forth our hands to a strange god;

Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 W ill not God search this out? For he knoweth the secrets of the heart.

то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Y ea, for thy sake are we killed all the day long; We are accounted as sheep for the slaughter.

Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 A wake, why sleepest thou, O Lord? Arise, cast us not off for ever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 W herefore hidest thou thy face, And forgettest our affliction and our oppression?

Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or our soul is bowed down to the dust: Our body cleaveth unto the earth.

Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 R ise up for our help, And redeem us for thy lovingkindness' sake.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.