1 A nd the men of Ephraim said unto him, Why hast thou served us thus, that thou calledst us not, when thou wentest to fight with Midian? And they did chide with him sharply.

Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.

2 A nd he said unto them, What have I now done in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?

3 G od hath delivered into your hand the princes of Midian, Oreb and Zeeb: and what was I able to do in comparison with you? Then their anger was abated toward him, when he had said that.

Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.

4 A nd Gideon came to the Jordan, and passed over, he, and the three hundred men that were with him, faint, yet pursuing.

Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.

5 A nd he said unto the men of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread unto the people that follow me; for they are faint, and I am pursuing after Zebah and Zalmunna, the kings of Midian.

Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

6 A nd the princes of Succoth said, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thine army?

А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?

7 A nd Gideon said, Therefore when Jehovah hath delivered Zebah and Zalmunna into my hand, then I will tear your flesh with the thorns of the wilderness and with briers.

А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.

8 A nd he went up thence to Penuel, and spake unto them in like manner; and the men of Penuel answered him as the men of Succoth had answered.

Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

9 A nd he spake also unto the men of Penuel, saying, When I come again in peace, I will break down this tower.

А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.

10 N ow Zebah and Zalmunna were in Karkor, and their hosts with them, about fifteen thousand men, all that were left of all the host of the children of the east; for there fell a hundred and twenty thousand men that drew sword.

А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души - само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.

11 A nd Gideon went up by the way of them that dwelt in tents on the east of Nobah and Jogbehah, and smote the host; for the host was secure.

Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.

12 A nd Zebah and Zalmunna fled; and he pursued after them; and he took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and discomfited all the host.

А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.

13 A nd Gideon the son of Joash returned from the battle from the ascent of Heres.

След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.

14 A nd he caught a young man of the men of Succoth, and inquired of him: and he described for him the princes of Succoth, and the elders thereof, seventy and seven men.

И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

15 A nd he came unto the men of Succoth, and said, Behold Zebah and Zalmunna, concerning whom ye did taunt me, saying, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thy men that are weary?

Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?

16 A nd he took the elders of the city, and thorns of the wilderness and briers, and with them he taught the men of Succoth.

И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.

17 A nd he brake down the tower of Penuel, and slew the men of the city.

Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.

18 T hen said he unto Zebah and Zalmunna, What manner of men were they whom ye slew at Tabor? And they answered, As thou art, so were they; each one resembled the children of a king.

Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.

19 A nd he said, They were my brethren, the sons of my mother: as Jehovah liveth, if ye had saved them alive, I would not slay you.

А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.

20 A nd he said unto Jether his first-born, Up, and slay them. But the youth drew not his sword; for he feared, because he was yet a youth.

И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.

21 T hen Zebah and Zalmunna said, Rise thou, and fall upon us; for as the man is, so is his strength. And Gideon arose, and slew Zebah and Zalmunna, and took the crescents that were on their camels' necks.

Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.

22 T hen the men of Israel said unto Gideon, Rule thou over us, both thou, and thy son, and thy son's son also; for thou hast saved us out of the hand of Midian.

Тогава Израелевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.

23 A nd Gideon said unto them, I will not rule over you, neither shall my son rule over you: Jehovah shall rule over you.

А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.

24 A nd Gideon said unto them, I would make a request of you, that ye would give me every man the ear-rings of his spoil. (For they had golden ear-rings, because they were Ishmaelites.)

Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас - дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)

25 A nd they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and did cast therein every man the ear-rings of his spoil.

А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.

26 A nd the weight of the golden ear-rings that he requested was a thousand and seven hundred shekels of gold, besides the crescents, and the pendants, and the purple raiment that was on the kings of Midian, and besides the chains that were about their camels' necks.

И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.

27 A nd Gideon made an ephod thereof, and put it in his city, even in Ophrah: and all Israel played the harlot after it there; and it became a snare unto Gideon, and to his house.

От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израел блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.

28 S o Midian was subdued before the children of Israel, and they lifted up their heads no more. And the land had rest forty years in the days of Gideon.

Така Мадиам беше покорен пред израелтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.

29 A nd Jerubbaal the son of Joash went and dwelt in his own house.

Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.

30 A nd Gideon had threescore and ten sons of his body begotten; for he had many wives.

Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.

31 A nd his concubine that was in Shechem, she also bare him a son, and he called his name Abimelech.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

32 A nd Gideon the son of Joash died in a good old age, and was buried in the sepulchre of Joash his father, in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.

33 A nd it came to pass, as soon as Gideon was dead, that the children of Israel turned again, and played the harlot after the Baalim, and made Baal-berith their god.

А когато Гедеон умря, израелтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.

34 A nd the children of Israel remembered not Jehovah their God, who had delivered them out of the hand of all their enemies on every side;

И израелтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.

35 n either showed they kindness to the house of Jerubbaal, who is Gideon, according to all the goodness which he had showed unto Israel.

Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израел.