1 A nd he entered again into the synagogue; and there was a man there who had his hand withered.

И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 A nd they watched him, whether he would heal him on the sabbath day; that they might accuse him.

И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 A nd he saith unto the man that had his hand withered, Stand forth.

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата.

4 A nd he saith unto them, Is it lawful on the sabbath day to do good, or to do harm? to save a life, or to kill? But they held their peace.

А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха.

5 A nd when he had looked round about on them with anger, being grieved at the hardening of their heart, he saith unto the man, Stretch forth thy hand. And he stretched it forth; and his hand was restored.

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.

6 A nd the Pharisees went out, and straightway with the Herodians took counsel against him, how they might destroy him.

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят.

7 A nd Jesus with his disciples withdrew to the sea: and a great multitude from Galilee followed; and from Judaea,

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва.

8 a nd from Jerusalem, and from Idumaea, and beyond the Jordan, and about Tyre and Sidon, a great multitude, hearing what great things he did, came unto him.

И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон - едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

9 A nd he spake to his disciples, that a little boat should wait on him because of the crowd, lest they should throng him:

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.

10 f or he had healed many; insomuch that as many as had plagues pressed upon him that they might touch him.

Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него.

11 A nd the unclean spirits, whensoever they beheld him, fell down before him, and cried, saying, Thou art the Son of God.

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син.

12 A nd he charged them much that they should not make him known.

Но той строго им заръчваше да не Го изявяват. Избиране на дванадесетте ученици

13 A nd he goeth up into the mountain, and calleth unto him whom he himself would; and they went unto him.

След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.

14 A nd he appointed twelve, that they might be with him, and that he might send them forth to preach,

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 a nd to have authority to cast out demons:

и да имат власт да изгонват бесове.

16 a nd Simon he surnamed Peter;

Определи: Симон, на когото даде името Петър;

17 a nd James the son of Zebedee, and John the brother of James; and them he surnamed Boanerges, which is, Sons of thunder:

и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма,

18 a nd Andrew, and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James the son of Alphaeus, and Thaddaeus, and Simon the Cananaean,

и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец,

19 a nd Judas Iscariot, who also betrayed him. And he cometh into a house.

и Юда Искариотски, който Го и предаде. Божествената власт на Исус Христос

20 A nd the multitude cometh together again, so that they could not so much as eat bread.

И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.

21 A nd when his friends heard it, they went out to lay hold on him: for they said, He is beside himself.

А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 A nd the scribes that came down from Jerusalem said, He hath Beelzebub, and, By the prince of the demons casteth he out the demons.

И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 A nd he called them unto him, and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?

Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 A nd if a kingdom be divided against itself, that kingdom cannot stand.

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 A nd if a house be divided against itself, that house will not be able to stand.

И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.

26 A nd if Satan hath rise up against himself, and is divided, he cannot stand, but hath an end.

И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.

27 B ut no one can enter into the house of the strong man, and spoil his goods, except he first bind the strong man; and then he will spoil his house.

И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.

28 V erily I say unto you, All their sins shall be forgiven unto the sons of men, and their blasphemies wherewith soever they shall blaspheme:

Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;

29 b ut whosoever shall blaspheme against the Holy Spirit hath never forgiveness, but is guilty of an eternal sin:

но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.

30 b ecause they said, He hath an unclean spirit.

Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух. Майката и братята на Исус Христос

31 A nd there come his mother and his brethren; and, standing without, they sent unto him, calling him.

И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.

32 A nd a multitude was sitting about him; and they say unto him, Behold, thy mother and thy brethren without seek for thee.

А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят.

33 A nd he answereth them, and saith, Who is my mother and my brethren?

А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

34 A nd looking round on them that sat round about him, he saith, Behold, my mother and my brethren!

И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 F or whosoever shall do the will of God, the same is my brother, and sister, and mother.

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.